ТОП АНАЛИЗ: След Нинова потоп или изцеление? Ако първо не се заздрави БСП, вместо прилив, ще се стигне до нов отлив на гласове

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

- Колко избираеми места искате? – попитах комунистите в Кюстендил преди местните избори през 2003 г.

- Шест!

- Даваме ви едно.

- Как едно?! Ние сега сме в подем, ето, Причкапов стана кмет на Благоевград. Най-малко шест!

- Чудесно! Излезте без нас и си ги заработете!

Явиха се с отделна листа и не спечелиха дори едно място в местния парламент.

От Обединения блок на труда поискаха три избираеми. И на тях предложих едно – разсърдиха се. Даже се оплакаха в София, та ми беше упражнен натиск като лидер на местните социалисти, но не отстъпих. ОБТ се явиха отделно и се провалиха. А ние отидохме на изборите без никакви коалиционни партньори, само като БСП, и постигнахме абсолютно мнозинство - 19 общински съветници от общо 37.  С което показахме не само къде е силата, но и защо. Оттогава БСП не успя никъде в страната да спечели толкова много места в която и да е община.

Сега е друго, ще скочи почти всеки читател. Друго е, разбира се. Но има и нещо, което е все същото - стремежът на партньоро-конкурентите отляво да се подсилват със старческата кръв на партията-майка, дори когато хемоглобинът й се е свил до едва 7 процента. Да се покатерят по гърба й, който, макар и приведен под товара на повече от дузина десетилетия, изглежда като същински исполин спрямо собствените им изборни резултати.

Оставката на Нинова съживи мераците на бегълците да се нагласят на избираеми места в подготвяното ляво обединение. Не искат да си спомнят, че повече от 30 години многобройни леви коалиции около или извън БСП бяха - със съвсем малко изключения - все неуспешни. И това е така, защото отцепниците нямат избиратели извън тези на БСП. Процентите им се движат от няколко стотни до един и нещо. Няма по-добро представяне и когато те са в коалиция с БСП - приносът им е нулев. Липсва синергията на ефектите от обединяването, не се постига даже механичният сбор от процентите на отделните съставки. Не носи позитиви нито самостоятелното участие на левите формации, нито събирането им в една или повече коалиции. Умножаването на плюсовете отдавна е отстъпило място на синергията на дефектите.

Ободрени обаче от оставката на Нинова, някои, включително и в ръководството на БСП, не просто се надяват, но дори и демонстрират сигурност, че положителният ефект най-сетне ще се получи. Подобни изявления може и да са симпатични, но при свободата на словото най-важното е кой да бъде чут. Който няма никакви успехи или който се е доказал с блестящи резултати в избори?

Тъкмо затова припомних от какви съображения сме се водили някога при преценката дали да се явяваме с общи листи. Харизването на позиции и сдаването на власт са сред факторите, демотивиращи най-силно избирателите на партията-гръбнак на евентуалната коалиция. След Нинова положителният ефект от общите листи, поне на първо време, ще бъде още по-трудно постижим. Опитното око вижда, че голяма част от членовете и симпатизантите на БСП са на нейна страна. Ако към тях не се подходи внимателно, вместо прилив, ще се стигне до нов отлив на гласове.

Ето защо е странен ентусиазмът, с който се обещава равнопоставеност на партиите в новото ляво обединение. Диалогичност, взаимно уважение, толерантност – да, но равнопоставеност и дори равностойност?!

Сред дарителите на избираеми места има и бивши състезатели, които сякаш са забравили, че в борбата, бокса, щангите, джудото и други спортове участниците се разделят по категории. И не в зависимост от подготовката, от вече завоюваните или от прогнозираните титли, а според… теглото. В политиката е почти същото, само че критериите стъпват не върху килограмите, а върху изборните проценти. Може да си много образован, подготвен и опитен, да си се доказал отвсякъде и пак да си прашинка в преценката на гласоподавателя. А щом си електорална нула, не може да си равнопоставен при вземането на решения с онзи, чиято тежест в изборите е десет пъти по-голяма, нито пък да си равноправен в подреждането на листите

Впрочем, може, ръководството на БСП дори го обещава, но не бива, защото това би довело до умножаване не на положителните, а на отрицателните ефекти от коалирането.

Успешният подход предполага първо да се заздрави опората на лявото пространство в лицето на БСП и едва след това да се предприемат дарителски акции. Което съвсем не означава, че не е нужно обединяване. Напротив, нека се работи в тази посока, но всеки да се съобразява с електоралната си тежест.

А политиците от моето поколение, които отдавна додеяха с вечните си зиг-зази, вместо за пореден път да се самопрепоръчват за нов полъх на лявата идея, да отстъпят най-после челните позиции във формациите си на младите и необременените.

В противен случай ще се стигне до познатото: искахме да стане по-добре, а се получи, както винаги.

Иво Атанасов, специално за ПИК