ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Топ криминалист професор Костадин Бобев обясни по Би Ти Ви защо престъпленията никога не остават неразкрити, въпреки че хиляди вече взети ДНК проби не са в базите данни. Бобев е най-дълго управлявалият директор на Криминалистичния институт на МВР - 35 години до 2010 г.
Въпреки този дефицит на информация престъпленията никога не остават неразкрити, подчерта той.
"10-15 хил. готови и иззети от извършители ДНК проби са чакащи и не можем да ги включим в базата данни. Фактически не участват в идентификационния процес поради липса на апаратура, на химикали и на достатъчно лаборатории", заяви проф. Бобев.
Въпреки новото оборудване, той казва, че работата на криминалистите не става по-лесна. Резултатите от ДНК пробите често се бавят заради множеството заявления от различни части на страната, обясни той.
По думите му чрез биологичен материал се откриват много престъпления - убийства, тежки престъпления, сексуални престъпления, взломни кражби, касоразбиване.
"Това нещо по-рано не можеше да стане. До 2001 г. чрез изследването на кръв, слюнка и други веществени материали не можеше да се идентифицира човек - само да се направи групова идентификация", разказва Бобев.
А микроскопите са най-добрият приятел на откривателите на следите. "Всеки извършител се надява да не бъде разкрит. Няма такъв, който отива да извършва грабеж и да си казва: "Те ще ме разкрият." - няма. Всички живеят с мисълта, че няма да бъдат разкрити. Но това никога не се получава", категоричен е проф. Бобев.
