Топ психолог: Когато сме сериозно заплашени, бързо повдигаме завесата на заблудата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Много сме упорите в поддържането на завесата на заблудата и илюзията, но сме способни да се отлепим много бързо, когато сме заплашени от границата между живота и смъртта.Това заяви пред БТВ топ психологът Магдалена Ангелова.
„Устроени сме, че трябва да дойде по-силна болка и по-голяма рана, тогава сме склонни много бързо да осъзнаем неосъзнатото преди появата им“, обясни тя.
Според нея хората постоянно са в потребността на движението, а то е свързано със срещата ни с различни предизвикателства, които будят едновременно страх и нуждата да ги последваме, защото искаме да развием себе си волно или неволно.
„Когато дойдат натрапчиви мисли за тревожност и се задържат за по-дълго време в живота ни, когато се появят травматични повторения на едно и също събитие, е хубаво да се замислим защо се случва това, какво не искам да разбера за себе си, коя е тази маска, която ми пречи да видя истинското си лице - каза Магдалена Ангелова. - Човек винаги е в търсене на промяната, в търсене на следващата точка от своето развитие. В критична ситуация, при натрупване на събития, които ни нараняват интензивно, първата реакция е да се разгневим, после малко да се самосъжаляваме. Нужен е отрязък от време, за да се подготвим за промяната, да пооплачем себе си, че трябва да се сбогуваме с нещо, да приемем нещо да тръгнем в една нова посока. Когато пускаме нещо, от което ни боли, е нормално част от нас също да си тръгва. Не трябва обаче прекалено да задълбочаваме и да продължаваме с това задълбаване. Ролята на жертва ни е някак любима, но в жертвата има много за израстване. Личната воля е най-силния процес. Промяната е до последния ни дъх. Така сме устроени, че трябва да дойде по-силна болка, да се отвори по-голяма рана. Тогава сме склонни да осъзнаем това, което е било преди появата на тази рана. Способни сме да се отлепим много бързо, когато сме притиснати. Когато нещо се случи и е факт, трябва да се отпуснем, да си дадем възможност да се погледнем истински, защото това се е случило”.
