ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Кръвна плазма вече може да се дарява в някои от големите градове в страната. Според хематолога д-р Чавдар Ботев, това е голям напредък.
В ефира на БНТ той заяви, че има добри, има и лоши новини. "Добрите новини са, че се отвориха няколко центъра и хората, които искат да даряват, не се налага да пътуват. Лошите новини са, че една голяма част от взимането на кръвна плазма става чрез кръводаряване, а всъщност при съвременната ситуация един пациент се нуждае от 3 до 4 сака рековалесцентна плазма, поради това, че основният титър - количеството антитела в плазмата е сравнително ниско в България", обясни хематологът.
15% от даряваната плазма е с нисък титър, 15% с висок, а 70% е със среден. Това означава, че трябва да се прелеят по три сака на пациент - следователно трима души трябва да дарят чрез кръводаряване за един. Ако се дарява чрез плазмофереза, един човек може да дари три сака и то 3-4 пъти.
Пациентите с нулева кръвна група могат да получат кръвна плазма и от хора с А, Б и АБ кръвни групи. Но пациентите с кръвна група АБ могат да получат плазма само от същата кръвна група. "При пациентите с АБ кръвна група нещата са драматични, защото за тях не може да се намери рековалесцентна плазма, трябва хората с тази кръвна група да са солидарни един към друг и при тях 100% трябва да се взима чрез плазмофереза", каза още д-р Ботев.
В България определяме някакви антитела срещу вируса, но те не са вирус неутрализиращите. Те са съвсем специфични тези антитела и се появяват много по-късно, обясни още хематологът.
В момента дарителите са повече от възможността за даряване. "Към момента търсенето е по-голямо от предлагането, това се мъчи да се компенсира чрез обикновено даряване на кръв, която се разделя на еритроцити и рековалесцентна плазма".
Д-р Ботев заяви, че вирус в нормална обстановка имаме първите шест дни от появата на симптоми. Но малка група хора могат да имат и до 20-ия ден, а при по-възрастните хора този период се удължава до 12-ия ден.
Той прикани вирусолозите в България да се включат по-активно на първа линия. Те засега масово са в диагностиката, при PCR тестовете, а според д-р Ботев те имат сериозно място в клиниките.
