Топчето пукна, Бойко тресна

За пръв път премиерът загуби абсолютния контрол над електората

Мачът „Борисов срещу гражданите” завърши 3:2 за гражданите. Започвам с футболно сравнение, понеже бистришкият тигър разбира само от мачлета, задължително – уговорени и купени, на които Борисов обикновено лежи като морен кит на терена, плаче за дузпа и праща жални sms-и ту на г-жа Меркел, ту на поредния US-посланик, белким го спасят. Борисов принизи референдума до селско мачле и загуби.  За първи път. Много неща се случиха за първи път в ледената неделя. За първи път след 42 години в България се проведе референдум. За първи път нямаше покупко-продажба на гласове, а циганските махали потънаха в неестествена тишина и носталгия по кюфтето като символ и стимул. За първи път една четвърт от избирателите на ГЕРБ не се подчиниха на Борисов. И казаха ДА на свободата и НЕ на собствения си страх. Тези хора вече не могат да бъдат сплашени, нито купени, нито измамени, нито пък – още по-малко – очаровани от фалшивата харизма на един фалшив персонаж. За първи път Борисов изгуби абсолютния контрол и абсолютната власт над електората, който третираше като своя движима собственост, като куче на къс синджир, на което може да подхвърля огризки, гарнирани с презрителното „Аз съм прост и вие сте прости”. Той е простофил и в това няма съмнение, те – не. Те скъсаха синджира. Само за 13 часа (от 6 сутринта до 19 вечерта) Борисов изгуби една четвърт от своите привърженици, които някога се влачеха възторжено подире му, а днес неговата поява където и да е, предизвиква единствено омерзение. Тези фатални 13 часа са само началото на един зрелищен срив, който предстои в следващите месеци. За първи път Борисов не е сред победителите. Защото няма как да се подреди до тези 60 %, които победиха на референдума. И казаха ДА на демокрацията и НЕ на диктатурата; ДА на свободната гражданска съвест и НЕ на авторитарната власт; ДА на българския национален интерес и НЕ на чуждите интереси, които Борисов обслужва подобострастно и срещу съответната комисиона. Дали тази комисиона се изразява в парични знаци (що ли не се съмнявам!), или в щедро потупване по гърба, или в „конгретюлейшънси” всякакви – това няма значение. Борисов се вписа успешно и фатално в оная кохорта, която съзнателно, умишлено и със слугинско усърдие унищожи ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”; която лъжеше напоително, че „Козлодуй” е „стара руска фабрика” и „бомба-чернобилка с часовников механизъм” (а днес тиражира същите лъжи и за АЕЦ „Белене”); която хвърли милиони за антирекламна антикампания срещу „Козлодуй”; която произведе фалшивата дилема „АЕЦ или ЕС”; която затвори 30 години по-рано малките блокове на „Козлодуй” – абсолютно безопасни; която обясняваше, че „без АЕЦ сме в ЕС, а и с четири АЕЦ сме на майната си” и уточни, че „на майната си” е нейде в Диарбекир, в Анадола. И в резултат днес Русия строи в Турция АЕЦ с 4 реактора като този в Белене, а ние сме на майната си. В тази срамна кохорта на политически (и не само политически) комисионери се вписа Борисов – при Костов, Надка, Паси и Кунева. Прочее, Костов е в тежък стрес, понеже „мнозинството от участвалите в референдума подкрепиха една стара съветска фабрика” (ах, каква позната терминология!). А Кунева не смее да произнесе звук, понеже 62 % от „нейните” „избиратели” (поставям и двете думи в кавички поради тяхната ефимерност) гласуваха ЗА и бламираха „своята” „лидерка”. Която, бидейки една българка на гражданите и предводителка (едва ли не) на гражданското общество, призова същите тези граждани и същото това гражданско общество да бойкотират референдума, сиреч – най-висшия израз тъкмо на гражданските позиции. Когато някой се самобламира, при това – с опиянение, нищо не може да му помогне, нито да го спре. И най-сетне - Кунева произнесе това, което Борисов мисли. А именно: щом Русия строи АЕЦ „Белене” и централата е собственост на българската държава (каквото е споразумението) - няма АЕЦ „Белене”. Но ако западен инвеститор (или привидно западен, най-паче – офшорник) строи централата, която няма да е собственост на българската държава, а частна, на въпросния „инвеститор” – тогава ще има АЕЦ „Белене”. Остава само да научим комисионата на Борисов. Сигурно отдавна е уточнена. С Мария Капон хич няма и да се занимавам – тя, милата, се чуди като как да се върне в парламента. Няма да се върне. Освен като присъдружен пудел, тип „Яне Янев”. За първи път Борисов не е сред победителите, защото той е главният саботьор и на референдума, и на АЕЦ „Белене”, и на развитието на ядрената енергетика в България, и на независима България, и на България като енергиен център на Балканите, и на бъдещето на България – бъдеще на високите технологии, на науката и знанието. Защото това бъдеще, за което гласуваха 60 % от участниците в референдума, е отрицание на самия Борисов, на неговата мутренска политика, на неговата мафиотска компанийка, на неговата еднолична власт и на неговия личен интересец. За първи път от 4 години не ГЕРБ зададе дневния ред на обществото. И не Борисов. Дневният ред го зададоха и формулираха свободните български граждани, свободният граждански дух. И това е първата загуба на ГЕРБ. И първата загуба на Борисов. Персонално. Хората чуха трикратното „Не, не и не!” на Борисов, разбраха го правилно и гласуваха против Борисов. И това е само началото. Промяната започна на 27 януари. Топчето пукна! Който не знае песента – ще я научи. Който я е забравил – ще си припомни.