ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Днес е международен ден на грамотността. Хубаво са го измислили хората преди 53 г. ООН го е обявила през 1965 г., а го честваме официално от 1966 г.
Всичко добре, ама дали думата "грамотност" вече все още значи нещо?! В България явно не. Ние превърнахме неграмотността в национален спорт.
Да започнем от главата, както се казва. Как се говори в парламента, най-важната институция в държавата? Диалектът се шири на воля там, където се коват законите, включително и за ограмотяването на населението. От трибуната се изливат потоци от словесно издевателство с езика.
Ами учениците, които все по-трудно четат и пишат? Не са малко и учителите, които са скарани с граматиката. Пишат се есемеси на латиница с оправданието, че така е по-лесно. Отдавна някои от буквите ни вече не се използват в неформалното писане - "ч" се превърна в 4, "ш" в 6... Дори на официални места вече се поставят табели на латински. Срамуваме ли се да пишем на кирилица? Та нашият език и азбуката ни са официално признати в ЕС.
Неотдавна Евростат обяви, че България става все по-бързо страна на неграмотни хора. И не видях някой да се стресна или да се засрами.
Подиграхме се с безспорния Дядо Вазов. След като не реагирахме на "модерно мислещите" да издадат "Под игото" на шлокавица. Ама издателите искали да мотивират хората да прочетат романа. Ако е така, е много, ама много тъжно. След като не могат да четат и не искат да четат на български, какво могат тогава? Според мене другаде е причината - подигравката с езика и с най-авторитетния ни писател е заради пазара. Колко е по-интересно да провокираш учениците да четат на престъпно безобразен български?!
Наскоро мой познат, преводач на българска литература на шведски, ми каза, че е влюбен в "Под игото". Сложил си го бил на нощното шкафче редом с Библията. Е, какво можех да кажа аз... Че ние сме забравили романа, че не искаме да го четем на кирилица, че децата не знаят кой е Дядо Вазов.... Това ли?
Такива мисли ме налягат в деня на грамотността. Какво ли трябва да стане, та да прогледнем? И аз не знам. Не ми се иска да съм черен пророк. Но, ако вървим така, че грамотността да се превръща във все по-дефицитна стока, ще се удавим в блатото на това тотално невежество.