Тотю Младенов, бивш социален министър пред ПИК и "Ретро": Борисов ме повика в правителството от Италия (СНИМКИ)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Тотю Младенов е бивш министър на труда и социалната политика в първото правителство на Бойко Борисов.
Роден е на 19 юни 1964 г. във Враца. Завършва средно специално образование в строителния техникум "Г. С. Раковски", а после - и Висшия институт по архитектура и строителство в София.
От есента на 1991 г. е координатор в Синдикалния регионален съвет на КТ "Подкрепа" във Враца, а от 1992 г. е избран за негов председател. През 1995 г. заема поста конфедерален секретар по информационната политика на КТ "Подкрепа", София, а през 1997 г. става конфедерален секретар по социалната политика. На 15 март 2002 г. става изпълнителен директор на "Главна инспекция по труда".
Участва в работни групи по създаване на законите за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и Кодекса за задължителното допълнително пенсионно осигуряване.
На местните избори на 4 ноември 2007 г. е избран за кмет на община Враца, издигнат от партия ГЕРБ. Женен е, има син.
ИНТЕРВЮ НА СИМО РУСЕВ
- Г-н Младенов, биографията ви е свързана с Враца, там сте роден. Имахте детството от малкия спокоен град или това беше потискаща провинциална среда?
- Враца за мен е всичко, защото по бащина линия аз съм кореняк врачанин, а по майчина линия съм от Трявна. И двата града са ми на сърцето. Родителите ми – Марийка и Младен Младенови, макар и доста възрастни и немного здрави, са живи. Много хубави спомени имам от детството. Имах много приятели. Беше голяма веселба.
- На какво играехте?
- Футбол. Непрекъснато футбол. Това беше основното ни занимание. В махалата – от сутрин до вечер. Къщата ни е до училище „Софроний Врачански“. Там се самоорганизирахме и си правехме турнири. После започнах да тренирам баскетбол. И така активно близо 10 години.
- Организираният живот обаче не ви е подминал.
- Да, всичко. И чавдарче, и пионерче, комсмол, бригади.
- Дисциплиниран ли бяхте, или ви наказваха?
- Много ми се караха вкъщи заради спорта. Преподавателите, особено в прогимназията, непрекъснато казваха: „Абе, умно момче, ама то играе по цял ден. Не е ясно кога намира време за уроците?!“. Справях се и с едното, и с другото.
- Е, няма начин всичко да е било толкова розово и безметежно?
- Имаше една ексцесия, когато завършвах строителния техникум. Било е 1983 г. Това беше времето на Андропов. Имаше сух режим. Ходеха хайки – от всяко училище по един учител. Обикаляха заведенията. А аз по това време съм на 19 години, четвърти курс, завършвам, дипломирам се и се готвя да кандидатствам. Хванаха ни обаче, че пием бира в девет и половина вечерта. Бира. Казаха, че ще ми намалят поведението. А тогава, ако ти намалят поведението, не можеш да кандидатстваш. Не знам как и с какъв зор се отървахме. Беше голямо преживяване за една голяма глупост. Така ме приеха във ВИАС за строителен инженер по ВиК, преди да вляза в казармата.
- Къде служихте?
- Отбих военната си служба от 1983-та до 1985 г. Няколко месеца бях в КЕЧ-а на ПВО и ВВС, където е американското посолство.
- Защо КЕЧ, в тази строителни части пращаха хора от малцинствата или провинили се и „неблагонадеждни елементи“?
- Точно защото съм завършил строителен техникум като техник. След това ме прехвърлиха в щаба на ПВО и ВВС. И там ме взеха като строител. Основно се занимавах с чертане. Гонки и извращения не е имало.
- Строителната квалификация ли предопредели и висшето ви образование?
- По-скоро родителите ми. Баща ми беше завършил във Варна икономика на строителството, преди това - и строителния техникум във Враца. Цялата си кариера е изкарал в СМК – Враца. През последните години беше зам.-генерален директор. По-големият ми брат пък е архитект. Така станах строителен инженер. Обичах си много професията. Дипломирах се точно в бурната 1990 г.
- Къде ви завариха промените?
- В София. Трябваше да се дипломирам през февруари, но тогава участвахме в студентските стачки срещу Луканов и в затварянето на университетите. Участвах от началото до края. Затова се дипломирах чак в края на лятото.
- Значи ли това, че сте убеден антикомунист?
- В моя род – и по бащина, и по майчина линия, включително и аз, няма нито един член на БКП. Напротив, те са имали доста проблеми. И техните родители – също.
- Защо, това е свързано с някаква собственост или с проявено идеологическо несъгласие с режима?
- Дядо ми Цено от Враца беше тенекеджия. Имаше фирма, хранеше работници. Занаятчиите и по-предприемчивите обаче в този период не ги долюбваха. В Трявна, на майка ми баща ѝ, дядо Тотю, на когото съм кръстен, е имал фабрика за бутилиране на газирани напитки, на лимонада. Всичко е национализирано. Спомням си, дядо ми при комунизма получаваше 14 лева пенсия, защото работел. А той е започнал да работи от 14 години. И работи до 89-годишен. Почина на 93.
- Как реално влязохте в политиката?
- Стана много случайно. Когато се дипломирах през 1990 г., започнах работа в СМК - Враца. Близо 12 месеца работих в една проектантска организация там. Фирмата обаче беше ликвидирана и трябваше да направя своя избор. Може би щях да замина да работя зад граница. Но пък през 1991 г. имаше избори. Поканиха ме да отида като застъпник към СДС в една от секциите. Тогава ме харесаха няколко души, които работеха в КТ "Подкрепа". То голяма разлика между конфедерацията и СДС нямаше. Чак впоследствие се разграничиха. Възложиха ми задачи. В началото на 1992 г. на една отчетно-изборна конференция ме предложиха да оглавя местната структура на синдиката. И го оглавих.
- Как от инженер по ВиК се става експерт по трудово право?
- Всичко беше учене в движение - от живота, от книгите и от улицата, от реалните проблеми на хората. Помагаха ни много американските, френските и швейцарските профсъюзи. Започнахме да ходим на обучения и семинари. Ние не бяхме като КНСБ, които бяха подготвени профсъюзни кадри. Хареса ми и продължих.
- Кога и как се запознахте с д-р Константин Тренчев?
- Запознахме се на една от стачките във ВИАС, на която бях и аз през 1990 г. Разбира се, това беше мимолетна среща. Започнахме да работим съвместно, когато станах шеф на "Подкрепа" във Враца. Той е човек, когото много уважавам и от когото съм научил много неща. През 1994 г. ме покани да отида в София, но тогава му отказах. Отидох на следващата. До 2002-ра бях конфедерален секретар и отговарях за цялостната социална политика. Една от любимите ми теми стана "безопасността на труда".
- Успяхте ли да овладеете производствения травматизъм, докато бяхте директор на "Главна инспекция по труда"?
- Много държах на това нещо. Още повече че по това време условията на труд не бяха много добри. Когато 2002 г. НДСВ дойдоха на власт, те ме поканиха да оглавя "Главна инспекция по труда". Консултирах се с Тренчев и отидох. В тази работа вложих много любов и сърце. Тогава министър беше Лидия Шулева. С нея се работеше добре, защото поемаше конкретни ангажименти. До 2007 г. условията на труд коренно се промениха в редица предприятия в България.
- В момента е очевидна тенденцията към ограничаване на трудови права и социални придобивки - пенсионна възраст, майчинство, болнични, това обективни процеси ли са, или пазарът облагодетелства работодателите?
- За пенсионната възраст конкретно - това са неизбежни процеси заради демографията. Няма такава финансова система, която да издържи на увеличаващо се застаряващо население за сметка на все по-малко работещи. Дори Путин в Русия предприе такива стъпки. Тук няма политика, има неизбежни и обективни процеси. Синдикатите трябва да са коректив, но не деструктивен.
- Не станаха ли прекалено пасивни синдикатите - отдавна няма ефективни стачки?
- Времената се промениха, променят се и синдикатите. Те имат изключителна роля в предприятията - за добри колективни трудови договори, квалификация и условия на труд. Всичко това става и с диалог с работодателите, и с борба, когато се налага. Не смятам, че синдикатите са отслабнали, но от една страна, те трябва да бъдат добър партньор на бизнеса, и от друга страна, да са коректив както на бизнеса, така и на правителството, когато се налага. Т.е. когато са застрашени основни права и свободи на хората, които работят.
- Вие вкарахте в оборот системата на ваучерите за храна. Те не са ли нещо противно на пазарната логика, нещо като купони, компенсиращи неиздължените пари?
- Не. Ваучери има в цяла Европа. Ние взехме модела от Франция. Още 1997-1998 г. настоявахме да бъде въведено ваучерното хранене в предприятията, защото това са допълнителни бонуси към заплатата. Така се подпомагат семейните бюджети.
- 2007-а сте избран за кмет на Враца, защо се върнахте обратно?
- И това стана случайно. Отдавна живея в София, но винаги съм се връщал във Враца. В края на 2006 г. се видях с едни стари приятели. Не ги бях виждал отдавна. Заговорихме се за ситуацията в града, за политическата обстановка. ГЕРБ тъкмо бяха в подем и предлагаха нещо различно. На майтап ли, наистина ли, ми направиха среща с местното ръководство, което търсеше човек за кмет - нямаха още структури, тепърва ги създаваха. Харесаха ме, одобриха ме. Пак имах разговор с д-р Тренчев. Не му стана много приятно, но така или иначе, спечелих от втори тур. Опитах се да помогна на града, за съжаление, изкарах много малко време - около 20 месеца. Тогава успяхме да спечелим първия европейски проект за образователната инфраструктура, започнахме газификацията, направихме доста за социалните услуги, за футбола. Имах наистина много малко време, а и бях кмет от ГЕРБ, когато управляваше тройната коалиция.
- Как стана влизането ви на поста социален министър в първото правителство на Бойко Борисов?
- Бях командировка в Италия. В побратимения на Враца Тезеро. Там през 1984 г. е имало също пагубно наводнение като от скъсаното през 1966 г. хвостохранилище при нас. Те казваха, че ако не е било тоталитарното информационно затъмнение за случая в Българи, са щели да вземат превантивни мерки, защото тяхната ситуация е била аналогична. Правех изказване на техен форум и ми звъни телефонът. Аз виждам кой ме търси, но не мога да вдигна. Това продължи около 45 минути. Накрая вдигнах, а Бойко вика: "Ти къде си, бе? Аз те търся от един час". Обясних му, че съм в Италия. Тогава каза да се връщам, защото трябвало да говорим. Прибрах се и отивам. Той предложи да стана социален министър. Попитах го какво правим във Враца, а той каза, че ще правим избори. Както и в София правихме избори - тогава Борисов беше не премиер, а кмет.
- Чуваше ли ви Борисов като негов министър?
- Той е човек, който дава пълна свобода за действие на своите подчинени, но когато станат гафове, предприема коригиращи действия. Мисля, че този начин на работа е правилен. Беше голямо тегло. Не сме останали спокойни през цялото време на мандата - от 2009-а до 2013 г. Работихме в пика на икономическата криза, но пък бяхме много добър екип от професионалисти във всички сфери. Тръгнахме си, защото премиерът е много чувствителен и не искаше да се пролива кръв на ескалиращите протести. Естествено, правили сме и грешки. И до днес поддържам контакти с голяма част от бившите си колеги.
- Защо вече не бяхте социален министър в следващия кабинет на Борисов, обиден ли сте му?
- Не, не съм обиден на Борисов. Тогава се взе политическо решение за Калфин. Той пое като коалиционен партньор от АБВ и се справи добре. Аз бях съветник в кабинета по социалните въпроси. А имам и верую - не обичам да се връщам там, където вече съм бил.
- Чувате ли се сега с Борисов, с какво се занимавате, имате ли политически амбиции?
- Политически амбиции нямам. Много рядко се чуваме с Борисов. От 2017 г. живея малко по-спокойно. Занимавам се с консултации и социални оценки в предприятията. Помагам и по линия на профилактиката и рехабилитацията към НОИ.
- Как ви търпят вкъщи при тази ви ангажираност?
- Съпругата ми Цветанка Ангелова е юрист. Имаме син, който е четвърта година студент по право. Тя има и дете от първия си брак. Голяма част от времето си сега отделям и на тях, защото за тези 25 години, в които се занимавах с обществено-полезна дейност, може би те - моето семейство, страдаха най-много. Мъча се да компенсирам в момента. Не съм нито богат, нито беден човек. През всичките години, откакто напуснах Враца, живея на квартира. Нямам никаква собственост в София. Само малка наследствена къща от дядо ми във Враца. Затова спя спокойно.
- Имате ли хобита, спортни занимания, домашни любимци?
- Спорта много го обичам. Непрекъснато ходя по мачове, гледам баскетбол от Ен Би Ей. Много чета. През последните години - книги, свързани с духовни учения. Във Враца имаме едно малко коте. Викаме му Маце.
