ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Поскъпването на горивата и на някои стоки на международните пазари може да има сериозен негативен ефект върху икономиката на страната. “През следващата година рискът за по-нататъшно повишение на международните цени на суровините и стоките се засилва все повече поради прекъснатите вериги за доставка”. Това е записано в есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, пише "Труд".
Според основната и най-вероятна прогноза на ведомството ръстът на икономиката ни през 2021 г. ще бъде с 4%, а през 2022 г. с 4,9%. Но заради нарастващата вероятност да продължи покачването на международните цени на суровините, от ведомството са разработили и алтернативен сценарий за развитие на икономиката ни. Този сценарий разглежда варианта на повишение на цените на международно търгуемите стоки и по-бавно възстановяване на външната среда спрямо базовия сценарий. Подобен сценарий е възможен, и ако функционирането на глобалните вериги за производство и доставка остане нарушено и през 2022 г.
Повишението на международните цени на суровините е възможно да премине в покачване на инфлационните очаквания, което да накара централните банки на някои страни да повишат основния лихвен процент, посочват от МФ. Това ще доведе до повишение на лихвите на междубанковия пазар. Очакванията са Федералният резерв на САЩ да реагира с повишение на референтния лихвен процент още през 2022 г., а ЕЦБ да направи това през 2023 г. Това би довело до раздалечаване на паричните политики на двете централни банки и съответно до поскъпване на долара спрямо еврото.
Допусканията за по-неблагоприятно развитие на външната среда ще се отразят отрицателно върху растежа на БВП на България, който през следващата година ще бъде с 0,6 пр. п. по-нисък спрямо базовия сценарий. Т. е. при продължаващо поскъпване на суровините ръстът на икономиката ни ще бъде само 4,3% през 2022 г.
Повишението на цените на суровините ще доведе и до повишаване на инфлация в страната. Нарасналите разходи за суровини и по-високите лихви ще ограничат инвестиционната активност в страната. Това ще потисне възстановяването на търсенето на труд и доходите, което от своя страна ще забави нарастване на потреблението на домакинствата.
