Последвайте ни в Google News Showcase
Третата световна война е факт! Едва ли има някой, който да оспори това, особено след днешните терористични атаки в Белгия. Ако все пак обаче са останали скептици, ще се опитам да ги оборя.
В повечето речници като определение на война пише следното: Организиран насилствен конфликт, който се характеризира с изключителна агресия, сътресения в обществото и приспособяването към него, както и висока смъртност".
Още с атентатите от миналата година в Париж та до днешна дата, все повече са налице горните характеристики.
Проблемът е друг. Не дали има война, а кой воюва. Този път няма ясно определени страни на конфликта. Не се знае кой е врагът - може да е мъжът от магазина, може да е дамата от фризьорския салон, може да е колега, приятел, може да е всеки.
А как се воюва срещу противник, когато не знаеш кой е той?! Това е новото в тази световна война. Тази неизвестна прави и резултат от военните действия още по-непредвидим.
Другият момент е, че не се знае на територията на колко държави се води битката.
Никой не подозира, че е на бойното поле до момента, в който това не стане факт!
И все пак какво да очакваме? Стотици и родни, и световни експерти се изказаха, предлагаха, предвиждаха как да се справим със ситуацията. Адекватно решение няма... само грешки.
Ако се върнем назад в миналото и почерпим опит от него, то тогава трябва да се спрем на най-ужасяващия пример за световна война, а именно борбата с нацистите.
И тогава изходът от битката е изглеждал непредсказуем, и тогава светът за първи път се е сблъскал с подобно зло, и тогава подходът за справяне със ситуацията е трябвало да бъде революционен. Едно обаче е общото с миналото и настоящето. Само с приказки не става, трябват дела.
Защото и 100 марша на солидарността да бъдат проведени, те няма да разкрият колко спящи ислямистки клетки оперират на територията на Европа. Защото и 100 изказвания на Меркел, Оланд и който и да е няма да върнат жертвите на новата война. Защото трябва да се направи нещо - въпросът е какво!
