Три въпроса към Бойко Рашков за промените в МВР, назначението на калинката на Божков и атаката срещу журналисти
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Скандалът около служебния министър на вътрешните работи Бойко Рашков сочи, че изборът на "човек от системата" невинаги е гаранция за успех. Три въпроса възникнаха покрай интервютата му тези дни, пише "Дойче веле".
Първо: Основателни ли са персоналните промени в МВР? Второ: Има ли нещо съмнително в назначаването на Елена Фичерова за шефка на кабинета му? И трето: Допустими ли са репликите на Рашков срещу телевизионните водещи?
Кадровите въпроси в МВР всъщност засягат хората в България много повече, отколкото би трябвало. В МВР очевидно са необходими промени. Дали Бойко Рашков извършва и ще извършва точно необходимите промени - засега още не е ясно. Но той е "човек от системата", а това невинаги вещае добро. В България е обичайно полицай да ръководи полицаите, а генерал - военните, но в някои по-напреднали страни начело на силовите структури с предпочитание се поставят цивилни политици.
Обясненията на новия министър за назначаването на Елена Фичерова бяха откровено неубедителни. Юристката с 15-годишен стаж може би е добра професионалистка, а ангажиментът ѝ с партията на бизнесмена-беглец Васил Божков би могъл да мине като биографична грешка и временна заблуда. (Макар че повечето хора, на които Божков се опира в политическите си планове, включително и журналистите, пред които говори, не предизвикват особено доверие.)
Но Бойко Рашков не успя да даде ясни и недвусмислени отговори на въпросите, свързани с избора на Фичерова: Защо? По чия препоръка? Заради какви качества? Нима без минимална биографична проверка? С други думи, остана впечатлението, че министърът крие нещо. Но все пак нека не бъдем наивни: не се е родил още онзи политик, който нищо не крие.
Покушение срещу свободата на словото
По третия въпрос очевидно няма място за две мнения: Бойко Рашков си позволи недопустимо покушение срещу свободата на словото и срещу журналистическото право и задължение да се задават важните въпроси.
А репликите на Рашков за СРС-та, намеците за поръчковост и откритото пренебрежение към журналистите са отглас от един лепкав манталитет, разпространен в тоталитарни общества, в полицейски държави и сред криминалните среди: всичко опира до пари, до скрити механизми и зависимости, а медийната свобода и общественото мнение са красиви измислици на лъжливи политици.
