Три реалистични сценария за конфликта Борисов-Горанов... И вероятен четвърти
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Владислав Горанов даде опустошително политическо и финансово становище по предложението на премиера Борисов и бившия вицепремиер Симеонов да се намали ДДС за ресторантьорските услуги и книгите.
Финансовият министър посече надеждите на министър-председателя изсветляването на бизнеса да компенсира загубите за фиска и директно заяви, че ако всички 6 проектозакона за намаляване на ДДС на различни стоки минат, то основната ставка на ДДС ще трябва да се повиши на 24% или корпоративният данък трябва да скочи на 18%.
Предложенията на Горанов бяха приети „на нож“ във фейсбук – бизнесмените се притесниха за конкурентното си предимство през последните над 10 години в лицето на ниското пряко данъчно облагане с широка основа, а останалите хора видяха в по-високия ДДС поредна индикация за вдигане на цените по време на криза. Критикуващите „политическото“ решение на Борисов и Симеонов за ДДС икономисти от всички лагери, цветове и идеологии пък намериха потвърждение на прогнозите и предупрежденията си в становището на Министерство на финансите и преповториха упреците към премиера.
Все по-аргументирани становища се дават в посока, че правителството трябва да спре с илюзиите, че икономическите последици от COVID-19 ще са краткотрайни и ако преживеем бурните 3-4 месеца с мерки от рода на 60-40 и временни отбивки в ДДС, животът ще тръгне по-старому – напротив, антикризисните мерки отсега нататък трябва да са основно върху подкрепата за капиталоемки вложения на частния бизнес и инвестиции в икономиката на знанието.
Предложението за намалено ДДС за ресторантьорите все пак мина в бюджетна комисия, въпреки ожесточените спорове и видно разклащащата се подкрепа от ДПС, но срещна съпротива в правна комисия. Шефката на бюджетна комисия Менда Стоянова знаково отсъства. Депутатите в правна комисия се скараха основно заради включените ваучери за туризма в същия законопроект, но предпазливото изказване на министъра на икономиката Караниколов показа, че далеч не само Горанов и Стоянова се притесняват за скритите икономически (д)ефекти от пробиването на данъчната система.
В такава ситуация проблемите между Горанов и Борисов стават все по-големи, особено имайки предвид задълбочаващата се икономическа криза в Европа и света и все още неубедителните и половинчати икономически мерки на правителството (с изключение на 60/40, което е по-скоро мярка за работниците, никаква друга съществена помощ за бизнеса не е тръгнала) и заплахата на премиера, че който не е съгласен с политическите решения на политическото ръководство, е свободен да си подаде оставката.
В този смисъл конфликтът Борисов-Горанов може да се обясни с поне три реалистични сценария и още един вероятен в близкото бъдеще:
1. Борисов и Горанов са се поддали на френския натиск за данъчна унификация и всичко е параван за увеличението на корпоративния данък до западноевропейските нива
Натискът на президента Макрон и други евро-федералисти за унификация на данъчните ставки в Европейския съюз нараства все повече и дори се прокрадва като задължително условие за продължаващата по-тясна интеграция в рамките на Еврозоната.
Обременена с гигантски публични разходи от близо 50% от БВП и растящ дълг, Франция през последните години среща сериозни трудности да поддържа конкурентноспособност и поглежда все по-често към политическите инструменти на Брюксел и Франкфурт за оказване на натиск върху конкурентните предимства на останалите държави в ЕС.
Хипотезата за привеждане на българската данъчна система в близка до западноевропейската форма не е за подценяване – пробиването на ДДС през един от най-нелогичните сектори, за да може и останалите отрасли да изискат и спечелят диференцирани ставки, и масивно повишаване на данък печалба за бизнеса с цел компенсиране загубите на фиска, изглежда логично поведение, ако Борисов и Горанов тайно са се поддали на натиска от Париж.
2. Борисов бързо е осъзнал грешката си и удря заден, а Горанов го играе лошото ченге
Повратливостта на Бойко Борисов е всеизвестна и всепризната, превърнала се както в негово основно политическо оръжие с оглед на политическото оцеляване и успехи на ГЕРБ, така и в основна слабост за реализирането на дългосрочни политики, с които премиерът да остане в учебниците по история.
Не е изключено сагата с ДДС-то и непокорното Министерство на финансите да е поредният такъв казус – желаейки да се хареса на всички по време на криза, Борисов да „кляка“ пред ресторантьорите за подобна помощ, но забелязвайки потопа от идващи нови искания за намалено ДДС, да удря заден през играещия го лошо ченге Горанов.
Проблемът с този сценарий е, че множество икономически сектори вече аргументирано поискаха по-ниско ДДС и отваряйки такъв дебат, Борисов и Горанов ще трябва да дадат множество откази при включването на „задна скорост“. Това ще доведе не само до разочарования и недоумение в бизнеса, но и огромно загубено време – вместо правителството да мисли и прилага реални про-инвестиционни антикризисни политики, ще излезе, че то се занимава с театрални постановки по предотвратяване на непредизвикани собствени грешки.
3. Горанов ще бъде сменен под натиск от бъдещи разкрития на Божков – дори и те да не са верни по същество, а само хвърлящи сянка на съмнение
Когато КТБ фалира, българската политическа класа единодушно обвини БНБ в неефективен и слаб банков надзор, допуснал отпускането на кредити в особено големи размери, които макар и наглед спазващи правилата и отговарящи на банковите регулации, всъщност са били с цел източване парите на вложителите към кръгове около Цветан Василев.
Тежки негативни последици за фалита на банката бяха понесени както на най-високо ниво в БНБ, така и в политически аспект от тогавашните управляващи – дори и от държалите се адекватно и на ниво в окото на кризата като финансовия министър Петър Чобанов. Странна е аналогията с днешния ден, когато единствените знаели за чадъра над хазартната империя на Васил Божков, вероятно са били шефовете на Държавната комисия по хазарта....
Да, възможно е двата казуса да са различни и Божков да е пробил на средно ниво държавния апарат. Но дали това звучи достоверно на избирателите? Трудно някой ще се наеме да даде отговор.
Ако Борисов подозира, че покрай кръчмарските SMS-и на Домусчиев ще изскочи още някой компромат, вече правещ директна връзка между Министерство на финансите, Кирил Домусчиев и Божков, то премиерът със сигурност ще предпочете предварителното оттегляне на Владислав Горанов.
Несъгласията по данъчна политика по време на криза са солидна формална причина финансовият министър да бъде сменен, много преди да се появят уязвяващи го комромати по тангентата Домусчиев-Божков.
За съжаление в края на вчерашния ден дойде и разочароващият нов семестриален доклад от Брюксел върху правосъдието у нас, който започва да нахвърля щрихи и върху бъдещ сценарий, обясняващ напрежението Борисов-Горанов.
Както ПИК отдавна писа, правителството Борисов 3 разчита непропорционално на личните дипломатически усилия на премиера и допусна редица грешки във втория и третия ешелон, които трябва да трансформират лидерските договорки в реални работещи политики. Историческият гаф с лайв-стрийма на Франс Тимерманс, продължаващото игнориране на натиска от соросоидните организации, колебливата и дори отсъстваща дипломация в кулоарите и липсата на силни фигури за лобисти доведе до реалната опасност България през 2020 г. да се окаже с два паралелни мониторинга (новият – общ и активен, и старият – специален и „на трупчета“) върху правосъдната система с изцяло политически критерии за успех.
Задълбаването и удължаването на агонията на европейския надзор върху българското правосъдие ще даде безсрочно оправдание на аморфната и водена от Холандия група европейски членове, нежелаещи разширяване на Шенген, да замрази всякакви наши опити да влезем в единното пространство.
Но по-валидно за конфликта Горанов-Борисов е опасността същото да се случи и за приемането ни в чакалнята на Еврозоната, като то бъде отложено с формални аргументи за проблеми с правосъдието, прането на пари, инфлационните процеси и борбата с корупцията.
Спестовните северни страни не се отнасят положително към агресивното разширяване на паричния съюз в период на икономическа криза, опасявайки се от пореден „гръцки“ сценарий, който този път ще дойде „too much“ за техните избиратели. Имайки предвид решението на немския конституционен съд срещу политиките на ЕЦБ, започват сериозни притеснения и в посока дали фракции от партията на Меркел не втвърдяват националистическата игра преди федералните избори след година и половина, за да парират нарастващото влияние на AfD.
Пресметливите консервативни немци може би биха поели риска от превключване на Еврозоната в режим на две скорости пред кръстоносен поход на националистите AfD към властта и разпад на целия Европейски съюз.
Тоест, ако северните страни имат неформална договорка да не разширяват Еврозоната, то поредният критичен доклад към българското правосъдие е перфектно извинение да попарят мераците ни за ЕРМ2.
Борисов вероятно ще се облегне на получената подкрепа от Кристин Лагард и Макрон, които през включването на България и Хърватия се опитват да парират анти-евро настроенията във Вишеград и Италия.
Но Холандия току-виж се въплъти отново в лошото ченге и ни прати да си дописваме домашното по правосъдие, мерки срещу изпиране на пари (друга мярка с липса на напредък според новия доклад на ЕК) и устойчив контрол над инфлационните процеси преди да се „бутаме“ при батковците в Еврозоната.
Борисов може да е получил първи сигнали в тази посока и да обмисля превантивна смяна на финансовия министър и дори предсрочно пенсиониране на гуверньора на БНБ с цел създаване на формална причина за отлагане с 12 месеца кандидатстването ни в ЕРМ2 – за след идните парламентарни избори.
Всъщност ПИК още преди месеци призова премиера да направи именно това, а да не пада в поредния капан на Иво Прокопиев с прибързан, необмислен и може би предварително обречен опит за влизане в Чакалнята, преследвайки ефимерни 1-2 милиарда евро от европейските институции за „послушници“.
Защото битката на американските и европейските служби за сигурност зад щенгенските крамоли и противоборствата на аморфни френско-италианско-южняшки коалиции с идеологическите подводни течения в Германия, франкфуртския и банкерски елит и агресивните вишеградци за Еврозоната са прекалено сложни и рискови процеси, за които младата българска дипломация просто още не е дорасла.
