ТРИ ТЕЖКИ ВЪПРОСА към Мария Габриел за мераците й да отстрани Гешев
Последвайте ни в Google News Showcase
Кандидат-премиерката на първата политическа сила ГЕРБ-СДС Мария Габриел от няколко часа е номинирана за поста и вече успя да взриви бомба в публичното пространството, нагазвайки дълбоко с кални ботуши в независимостта на съдебната власт. Приоритет номер едно за нея, ако стане премиер, било да нареди на евентуалния си бъдещ министър на правосъдието, който и да е той, да внесе във Висшия съдебен съвет (ВСС) искане за отстраняването на главния прокурор Иван Гешев.
Като оставим настрана колко прозрачна изглежда поръчката за отстраняването на главния прокурор, което е мисия на определени партии и задкулисни обединения от вече над 2 години, възникват няколко въпроса относно компетенциите на самата Габриел и пригодността й за един от най-високите постове в държавата – този на министър-председател.
Първият въпрос е - не е ли разбрала Мария Габриел за 14 години като еврочиновник - 6 години като еврокомисар, а преди това 8 години като евродепутат, какво гласят основополагащите европейски принципи на върховенството на правото и разделението на властите? Защото ако кандидатката за премиер не ги познава, това би говорило много зле за политическата й биография и опит.
За цялото това време като политик Мария Габриел би трябвало да знае, че няма как нито премиерът, нито Народното събрание да искат оставката на главния прокурор, председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд или пък на Висшия съдебен съвет. Просто българската конституция не допуска подобна намеса от страна на законодателната и изпълнителната власт в съдебната.
Би трябвало да знае и че „тримата големи в съдебната система“ се избират от ВСС и се назначават от президента чрез указ, а не от премиера на страната или от друг политически орган.
Вторият въпрос, който се повдига от изказването на Мария Габриел, е – кой и какво й дава самоувереността да заявява публично, че има намерение да наруши конституцията и законите на страна и да вярва, че това ще остане безнаказано? Защото да си кандидат за премиер, без още дори да имаш мандат и да твърдиш, че ще окажеш натиск над министъра на правосъдието да иска отстраняването на главния прокурор показва най-малкото опит за много груба намеса за независимостта на съдебната власт. Като каква Габриел, дори да приеме, че бъде избрана за премиер, би изискала от министъра на правосъдието да сложи подписа си под такова искане? Ами ако министърът не иска да го направи, ако се окаже, че няма доказателства? Или мнението на министъра няма значение, стига поръчката за отстраняването на Иван Гешев да бъде изпълнена?
Третият въпрос, чийто отговор има няколко не особено лицеприятни алтернативи, е – защо Мария Габриел е готова да опетни името си на политик с подобно предложение и подобни заявки? Ако го прави, за да се хареса на определени партии, за които ГЕРБ-СДС се надяват да получат подкрепа за съставянето на кабинет, то това би било много жалко за политиката и би означавало, че тя в България е сведена до обикновен пазарлък.
За всички вече стана ясно, че политиката много отдавна е навлязла на терена на съдебната власт, а самите представители на политическия елит я ползват като удобна дъвка, тъй като явно нямат никакво друго оправдание за съществуването си. Затова и обективно погледнато не е чудно, че на Иван Гешев му се налага да навлиза „на терена на политиката“, както го обвини заместникът му Борислав Сарафов. Главният прокурор просто няма друг избор и то не за да отбранява себе си и собствения си пост, а за да защити прокурорите, а от там и съдебната власт от постоянните политически набези срещу тях.
Ако се върнем на изказването на кандидатката за министър-председател на ГЕРБ-СДС и дори да приемем, че то е обикновен блъф, то със сигурност подобни заявки за бъдещи опити за намеса в независимостта на съдебната власт от нея няма да намерят добър отзвук сред доскорошните й колеги в Брюксел, които толкова държат на върховенството на правото и на основните демократични ценности. Единственото, което се явява безспорно в случая и се затвърждава от изказването на Мария Габриел, е, че очевидно в името на властта политиците са склонни да ползват всякакви възможни средства. Целта се оказва оправдание на тези средства.
Аплодисментите от ГЕРБ на идеите на Мария Габриел показват и още нещо тъжно - тази партия, която управлява държавата с години, отдавна е изгубила идеологията си, щом е готова на всичко, за да се хареса на изнудващите я кръгове, които стоят зад ПП-ДБ.
Крайно време е и прокуратурата да спре да гледа като зрител или да излиза с отговори на такива политически атаки чрез стандартните позиции, изявления, коментари, интервюта и всякакви ПР техники, а да вземе да покаже на обществото делата срещу депутатите от ГЕРБ, ПП, ДБ, „Възраждане“, ДПС, БСП, ИТН. Ето тогава ще е пределно ясно и няма никой да може да се усъмни кой на кого иска оставката и защо.
