Анкара иска да участва в потенциалното преформатиране на региона при един следджихадистки период
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Турция се стреми с един камък да убие няколко птици със сегашния си стремеж да се включи в офанзивата срещу Мосул, каза пред в. „Хюриет“ професорът по международни отношения Хасан Кьони. В играта са включени регионалните въпроси, борбата с тероризма и вътрешните съображения.
Турция се опитва наведнъж да постигне три цели, демонстрирайки мускули в офанзивата за изтласкване на джихадистите от Мосул, е мнението на професора. Анкара иска да участва в потенциалното преформатиране на региона при един следджихадистки период, но също така действа по-мащабно срещу забранената Кюрдска работническа партия и печели гласовете на националистите у дома.
По отношение на сегашния дебат в Турция за Националния договор, определил границите на днешната република, проф. Кьони каза : „От 1919 г. турците започнаха да се сражават в Анадола. В края на Първата световна война Русия стана съюзник на Турция. Имало е дебат за новите граници. Било е невъзможно земите на бившата Отоманска империя да бъдат получени обратно. В Анадола е била формирана паралелна държава и започват дебати какво трябва да са границите на новата държава. Определена е територия, която включва Мосул, Сюлеймания и Киркук, простира се на север до езерото Ван и Черно море. И Мустафа Кемал Ататюрк и неговите братя по оръжие казват, че ако успеем да запазим и освободим тези земи, това е нашата държава; да кажем, че това е клетвата ни по този въпрос. Това е било наречено Националния договор. Войната продължава с гърците, които окупират западна Турция, като зад кулисите британците предлагат подкрепа. Когато турците започват да печелят войната, сили са изпратени в Мосул. Но британците побеждават турските сили. Така Турция не можа да си върне Мосул със сила. По това време започва Лозанската мирна конференция. Турската позиция е била да задържи Мосул, Киркук и Сюлеймания, твърдейки, че кюрдското и турското населения живеят заедно в тези провинции и че кюрди и турци са били неделими. Но на този спор е сложен край с кюрдското въстание през 1925 г. На турците било казано „Кюрдите не искат да бъдат с вас“. Турската военна сила била ограничена; така че Мосул остава в Ирак с договор, подписан през 1926 г. И страницата е затворена.“
По отношение на критиките към Лозанския договор и коментарите, че днес Турция не е изпълнила целите, като например задържането на Мосул, набелязани през 1920 г., проф. Кьони казва, че всъщност постигнатото навремето е било успех, като се има предвид ограничената сила на турската държава по онова време. И добави:“Класическо е да поставяш на дневен ред провалите на старата система“.
