Триумф! Розовият домат от Куртово Конаре влезе в световна съкровищница на вкусове
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Розовият домат от Куртово Конаре, известен още като голям бабин, влезе в Световна съкровищница на вкусове на международната организация Slow Food. Зеленчукът заедно с местната куртовска ябълка са вписани преди 2 месеца в електронния каталог на международната неправителствена организация, която събира уникални храни от цял свят.
В него вече са около 1000 продукта, но от тях само четири са български. Те могат да се срещнат в ограничен географски район и това са българското зелено сирене, смилянският фасул, нафпавокът и каракачанската овца (специален сектор в съкровищницата е запазен за породи и сортове).
Горди сме с признанието, което получихме. Преди вписването на розовия домат и ябълката на място в селото ни посети представител на организацията Slow Food от Италия, обясни общинската съветничка Емилия Шушарова. Тя живее в Куртово Конаре, селото, прославило се като меката на домата и куртовската капия.
Първите постъпки в Slow Food селото направи преди близо година-две с представянето на местния сорт чушки, като очакваше той да бъде “патентован”. Червеният месест зеленчук е типичен за Куртово Конаре, а жителите му обясняват, че на него се дължи уникалният вкус на лютеницата, която традиционно се пече в селото през септември.
По-късно обаче станало ясно, че видът има много разновидности, разпространени на доста места, дори и в Турция.
За куртовската ябълка Шушарова обясни, че вече рядко може да се види дори в селото им.
Дървото е останало тук-там в някои от по-старите къщи. Отличава се с това, че плодът е дребен, червен и на ивици, а вкусът е сладко-кисел.
От нея се приготвяли предимно сокове, но плодовете били много вкусни и сушени.
Сега в Куртово Конаре очакват представители на Slow Food, които да им дадат насоки как могат да бъдат съхранени, а също и продължено отглеждането на тези два вида. За да се запази биоразнообразието и насладата от храната, организацията помага на местните общности да съхранят и популяризират специфични, тясно географски обособени и застрашени от изчезване продукти, рецепти, хранителни суровини, които могат да станат обект на малко производство.
У нас вече са създадени три президиума - проекти за спасяването на гострономическите ни съкровища чрез икономическо стимулиране на местните общности от производители на традиционни храни.
