ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Поука вместо омраза, усмивка вместо презрение.” Казват, че това са думи на древногръцкия философ Епикур.
Със сигурност главният прокурор Сотир Цацаров има защо да се замисли над тях, особено след миналата сряда, когато изказването му пред десетки прокурори от цялата страна бе прекъснато от отряд на моралната полиция “Протестна мрежа”, който издигна плакати в зала “Тържествена” на Съдебната палата, пише "Труд".
Обвинител №1 не изпита презрение към провокаторите, а с усмивка ги призова да не крият лицата си зад плакатите, а един от тях - и да свали тъмните очила. Наистина, нужда от омраза към изпълнителите на чуждо поръчение няма, но има нужда от поука.
Поуката в случая е, че провокацията имаше за цел да провали дискусията, да измести фокуса и да заглуши автентичната позиция на прокурорите към опитите на министъра на правосъдието Христо Иванов да организира безпрецедентна саморазправа с тях. За съжаление в тази си част провокацията бе успешна.
Малцина обърнаха внимание на анализа на един млад прокурор, който трудно може да бъде заподозрян като част от статуквото, но изключително аргументирано разкри тежките пороци на проекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който правосъдното министерство представи преди месец.
Днес вече е напълно ясно, че този законопроект има за цел да “смачка” държавното обвинение, да подмени административните ръководители на съдиите в цялата страна, не просто да смени състава на ВСС, но и да го превърне в бутафорен орган. Всичко това - за сметка на овластяването на върхушката на Съюза на съдиите в България, а най-вече: да облагодетелства лобистки кръгове на мастити адвокати и икономически групировки, които ревностно защитават пребиваването на бившия активист на “Протестна мрежа” в правителството.
“Активното мероприятие” обаче показа и пълната капитулация на министъра на правосъдието. Законопроектът му е отхвърлен не с политически, а с професионални аргументи. Обявен е за опасен, а части от него - за противоконституционни, и то не от шефовете на съдиите или от главния прокурор, а от редови съдии, прокурори, следователи, инспектори към Инспектората на ВСС.
Независимо дали е тактически ход, решението на Иванов да отложи за есента разглеждането на законопроекта от Министерския съвет показва пълната невъзможност на министъра да постигне нужния баланс и да осигури поне минимална подкрепа в професионалните среди за фундамента за правосъдието у нас, какъвто е съдебният закон.
Точно заради това правосъдният министър започна да си изпуска нервите. Първо, сравни съдиите от Пловдив с членове на комунистическата партия на Северна Корея. Второ, определи прокурорите - тези, които разследват убийци и изнасилвачи, наркодилъри и трафиканти - за “страхливци”. А някъде между двете спешно се обърна за помощ към доскорошните си колеги от “Протестна мрежа”.
По всичко изглежда, че Христо Иванов наистина е очаквал да бъде “отъркалян в катран и перушина”, както бе прогнозирал един адвокат, за когото няма да е пресилено, ако предположим, че е сред силно заинтересуваните министърът да успее да прокара докрай лобистките си закони.
В началото на своя поход за овладяване на съдебната система Христо Иванов гордо заявяваше, че било “неудобно” да си против “съдебната реформа”. Реалността днес е различна - останали да бранят идеите на министъра са единствено журналистите клакьори от медиите на Иво Прокопиев, свързаните с тях неправителствени организации, от които произхожда и самият Иванов, както и този, който го предложи - президентът Плевнелиев.
Изнервени и безсилни, останали без аргументи за съдебната си “реформа”, на хората от кръга около Христо Иванов им трябваше провокация, която бе изпълнена от няколко младежи от втория ешелон на “Протестна мрежа”. Важно е да се знае кои са те, защото така ще стане ясно доколко действията им са провокирани от необходимостта от промяна на съдебната система или организирането и участието в поръчкови мероприятия е част от длъжностната им характеристика на “професионални протестъри”. Съвсем отделна е темата, че с подобни действия се заглушава автентичността на гражданския дух и обществената енергия, които биха постигнали много повече с честен натиск върху институциите.
Основен участник в “активното мероприятие” се оказа Любомир Авджийски. Младеж на около 30 години, завършил “право” в УНСС. Още там се проявява като типичен troublemaker (генериращ проблеми - б.р.) - обвинява ръководството на Юридическия факултет, опитва се да организира протести, но неуспешно.
Работил е известно време в банковия сектор, но от години доходите му са от ангажименти по проекти на неправителствени организации. От края на 2014 г. е секретар на “Читалище.То”. Въпросната организация е учредена в аулата на Алма матер от активисти на “Протестна мрежа”.
Председател на “Читалище.То” е Николай Стайков, който е сред създателите на “Протестна мрежа”, а в недалечното минало и дългогодишен служител на Иво Прокопиев. През 2013-2014 г. Стайков се занимава с координацията на голяма част от протестите срещу кабинета “Орешарски”.
Независимо че не реализира почти никаква дейност, “Читалище.То” вече има и офис, който всъщност е кафене. Намира се на централната улица “Лавеле” 11 и освен че е любимо място на лобисти за легализиране на марихуаната, е идеална позиция за щаб за организиране на провокации пред и във всяка институция.
Авджийски действа в комбина с друг професионален протестър - Ивайло Стоименов. Стоименов е човекът, който криеше своята самоличност в Съдебната палата не само с вдигнатия плакат, но и с тъмни очила. Оказа се, че е имало защо. През 2005 г. Ивайло Стоименов предизвиква катастрофа, която отнема живота на невинно 21-годишно момиче. Наказанието на “гражданския активист” е една година условно.
Какво по-логично от това убиец на пътя да атакува прокуратурата, да иска нейното “смачкване” и да е готов за участие във всякакви провокации в защита на лобистки адвокатски кръгове и излъчения от тях министър на правосъдието.
“Измамник” от “Биг брадър” е третият участник в атаката срещу конференцията на прокурорите. Това е Пламен Медаров, на когото сценаристите на тв риалитито бяха отредили ролята на млад и много богат българин, какъвто никога не е бил.
Славата на Медаров е кратка, макар да обича да си прави селфита повече от Русата и Черната Златка взети заедно. Неуспялата риалити звезда очевидно е останал без ангажименти и се е принудила да замени светските събития с протестърски.
От профила на участниците в провокацията срещу прокурорите става ясно, че вече е изграден втори ешелон, своеобразен втори обръч от недотам известни и популярни лица, които представят себе си за “граждани”. Това показва, че в “Протестна мрежа” и НПО сектора вече има сериозно разделение на касти.
Получилите привилегията да са “активни борци” Антоанета Цонева, Николай Стайков, Асен Генов, Ивет Добромирова вече се възприемат като ментори на такива като плакатаджиите.
Друга група от протестърите пък са заети с управлението - Христо Иванов е министър, Виктор Стоянов управлява Софийската филхармония с обвинения за корупция, ако се съди от думите на уволнен диригент, а Ясен Атанасов “успешно” съветва Румяна Бъчварова да не преговаря с протестиращите полицаи.
Ситуацията с професионалните протестъри ще е такава, докато е налице непрозрачното финансиране на неправителствените им организации от фондация “Америка за България” и от институт “Отворено общество” - България, който дори си позволява да ги захранва с парите на европейските данъкоплатци.
Моралната отговорност за грозния опит за опошляване на прокурорската дискусия освен Христо Иванов носи и френският посланик Ксавие Дьо Кабан. Никак дипломатично, посланикът си позволи да търси сметка от български прокурор защо проверява какви са доходите на върхушката на “Протестна мрежа”. Това стана преди няколко месеца, но днес Дьо Кабан мълчи за установения факт, че двама от “активистите” - Асен Генов и Константин Павлов - нямат осигурителни права.
Поука от случилото се в Съдебната палата трябва да си вземе и премиерът Борисов, най-вече защото е и негова отговорността за нарушената от министъра на правосъдието атмосфера в съдебната система. Освен да се занимават с лабораторните и лобистки идеи за реформи, около 5000 съдии, прокурори, следователи имат и огромен обем текуща работа. '
В същото време, типично по сталиновски тертип, Христо Иванов си позволява дори да отправя заплахи съм инакомислещите. “Тези хора не осъзнават какъв проблем съм им…”, заяви правосъдният министър в интервю за ведомствената си журналистка Силвия Великова, която е превърнала ефира на общественото радио в трибунал срещу противниците на Христо Иванов.
От месеци Борисов декларира, че търси стабилност. В същото време негов министър отправя заплахи, шантажира и очевидно се стреми да разбие съдебната система, да ликвидира прокуратурата със законови и както се видя, с открито провокативни действия, за да може да замени магистратите с удобни и послушни на изпълнителната власт.
Борисов добре знае, че който сее вятър, жъне бури, но ако продължава да търси стабилност, крайно време е да даде той отговор на въпроса, който една съдийка от Бургас отправи: “Каква реформа ще се прави, ако министърът казва, че съдиите са страхливи?”.
Защото днес Христо Иванов все повече заприличва на хлапак, който си играе с кибрит върху купа сено…
