"Труд": Реквием за "Петрол" или как петролната компания премина окончателно в ръцете на Гриша Ганчев
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През последната седмица за пореден път сме свидетели на това как безучастното поведение на бившите квестори и на настоящите синдици на фалиралата КТБ, както и на техните скъпоплатени правни „консултанти“, доведе до там едно от най-големите и доходоносни дружества в страната - „Петрол“, да премине окончателно в ръцете на ловешкия бизнесмен Гриша Ганчев, а Фондът за гарантиране на влоговете да се лиши от този ценен актив, пише "Труд".
Старите и нови лица, овластени да защитават интересите на държавата, вече почти година продължават да са в странна летаргия по отношение на казуса „Петрол“.
Какво се случва. Необезпокояван от никого, Гриша Ганчев започна да прехвърля, една по една, със завидна методичност, всички бензиностанции на „Петрол“ на нов „купувач“ – напълно неизвестното до този момент дружество „Прима консулт индъстри“ ЕООД, учредено миналата година с капитал от 1000 лв. и еднолична собственост на 66-годишния Чавдар Йорданов от гр. София. Позната вече схема.
След като преди няколко месеца извади всички бензиностанции на „Петрол“ в контролираното от него дружество „Елит Петрол – Ловеч“, тези дни ловешкият бизнесмен стартира и последното действие от окончателното заграбване на компанията, а именно – прехвърляне на всички бензиностанции в новоучреденото и контролирано от него дружество „Прима консулт индъстри“. В рамките само на няколко дни в службите по вписванията в повече от 30 града в страната, вече са регистрирани нотариалните сделки за прехвърляне на бензиностанциите. Като имаме предвид факта, че новият „собственик“ Чавдар Йорданов едва ли разполага с няколкостотин милиона лева за тези покупки, то за всички е ясно, че ловешкият бизнесмен просто финализира дозаграбването на „Петрол“.
С тези фиктивни продажби основните активи на „Петрол“ - почти 200 бензиностанции, са на път да бъдат прехвърлени за трети път на поредното контролирано от Гриша Ганчев дружество, с което възможностите на синдиците да стигнат до тези актив са свеждат практически до нула. Въпросът в случая е къде бяха досега квесторите, а и техните „достойни“ наследници по темата „Петрол“ - новоназначените от Фонда синдици Ангелчев и Илиев.
Защо под благосклонния поглед на призваните да защитават интересите на държавата, през последната година никой не се противопостави на многобройните действия на Ганчев, целящи единствено да отклонят този актив от банката - като придобиването за без пари на собствениците на „Петрол“ – дружествата „Алфа кепитъл“, „Вип Пропъртиз“ и „Корект фарм“, преместването на седалищата на фирмите в гр. Ловеч, апортирането на почти 200 бензиностанции от „Елит Петрол“ в „Елит Петрол – Ловеч“, учредяването на особения залог върху предприятието на „Елит Петрол Ловеч“ в полза на контролираното от Ганчев „Кристъл Асет Мениджмънт“ и накрая – на започналото изпълнение по особения залог.
Нещо повече, не само че не се противопоставиха, но и услужливо му съдействаха. Нека си припомним как през март 2015 г. бившите вече квестори освободиха всички съществуващи обезпечения върху бензиностанциите, учредени в полза на КТБ.
Едновременно с горното, наетите от квесторите и продължаващи да обслужват фалиралата КТБ и до ден днешен консултанти, като „Димитров, Петров и Ко“ - за които се оказа, че са получавали милиони, за да изготвят единствено писма, доклади и становища, досега не се сетиха, че трябват не приказки, а действия, за да се спре разграбването на активите на банката. Нито една реална стъпка не беше предприетата през тази една година, нито от квесторите, нито от техните консултанти, спрямо длъжниците на КТБ, а за съжаление реални действия продължават да не се предприемат и до ден днешен.
Вместо това се осчетоводяваха цесии и прихващания и се заличаваха и малкото валидни обезпечения в полза на банката. Изключително благоприятна среда, вероятно умишлено създадена, за да се възползват от нея хора като Гриша Ганчев.
Сагата за „Петрол“ е предъвквана много пъти. След борбата между бившите съдружници Денис Ершов и Митко Събев за овладяването на дружеството, последва придобиване от Цветан Василев и наливане на повече от 200 млн. евро кредити от фалиралата КТБ.
Сега, след последните събития, „Петрол“ вече е изцяло под контрола на ловешкия бизнесмен. Дали този контрол Гриша Ганчев ще упражнява само в своя полза, или ще дели приходите и дивидентите с приятеля си Цветан Василев, можем само да гадаем. Сигурното е обаче, че Фондът за гарантиране на влоговете никога няма да върне и един лев от тези 200 млн. евро – пари на вложителите в банката, а сметката ще я платят окончателно всички български граждани.
Историята на финалното „придобиване“ на „Петрол“ от Гриша Ганчев всъщност е жалка по същността си и съвсем не е достойна за описване, но трябва да бъде припомняна на всички - политици, държавни служители и обикновени граждани, защото е емблематичен пример за това как почти за без пари могат да бъдат завзети активи за стотици милиони. Защото както е престъпление да откраднеш, така е и престъпление, когато си овластен да защитаваш държавния интерес, да бездействаш. Каквото поведение удобно практикуваха квесторите и каквото поведение за съжаление вероятно ще практикуват и техните наследници – новоназначените синдици.
А когато това се случва в бедна страна като нашата, в която 400 млн. лева покриват например предвидените в бюджета разходи за образование за цяла една година, става ясно, че скандалът е с огромни размери. Скандал, защото никой не си мръдна пръста през тази една година, за да сложи прът в схемата на Ганчев и Василев – при това и двамата понастоящем обвиняеми от прокуратурата за тежки престъпления.
Така тези дни Гриша Ганчев окончателно приключва в своя полза мачът „Петрол“ срещу Фонда за гарантиране на влоговете. Активите на „Петрол“ сега са „изпрани“ от тежести, сделките е почти невъзможно да бъдат развалени, а реални пари няма никога да постъпят в масата на несъстоятелността на КТБ. Както се казва, да са му честити на Гриша Ганчев почти 200 бензиностанции. Дай боже всекиму такъв подарък…
А че квесторите, синдиците и техните консултанти погребаха с бездействието си „Петрол“, а с това и възможността този актив да запълни част от многомилиардната дупка, която бившият банкер Василев отвори в бюджета на държавата, очевидно никой не го е грижа.
Примерът с „Петрол“ може да е показателен, че държавата не е в състояние да върне в своя патримониум нито един от активите – заводи и недвижими имоти, закупени с пари на банката. Под „зоркия“ поглед на квестори, синдици и скъпоплатени консултанти, вероятно фалиралата КТБ е проспала и възможността да предяви десетки искове срещу активи на длъжниците на банката и техните поръчители.
С такъв „надзор“ реквиемът за „Петрол“ сигурно няма и да е последният в сагата „КТБ“.
