Вместо хотелчета и кръчми с весели отпускари останаха призрачни села без хора и пътища
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Норча е туристическо село. То се храни само от туризъм. За една нощ от него се изнесоха 5000 души – все туристи. Местните хора живеят в момента или по палатки, или по колите си от страх”, разказва пред “24 часа” Анна Христова от Плевен. От 11 години българката живее в зоната, която е само на 12 км разстояние по въздуха от превърналото се в гробница село Аматриче. Иначе по пътя дистанцията е по-дълга, тъй като теренът е планински.
Подобно на 40-годишната плевенчанка, и много други наши сънародници работят все в туристическия сектор – предимно по хотели и заведения в съседните на Аматриче и Акумоли села. За късмет никой от българите не се е намирал във фаталните селища, които се сринаха като пясъчни кули при земетресението със сила 6,2 и последвалите го трусове. Българите от зоната обаче ще понесат с всичка сила вторичните ефекти на трагедията. Много от тях остават без работа, тъй като затварят много ресторанти и хотели в общините, препитавали се досега от туризъм. Може да се каже, че сезонът вече приключи - туристите избягаха. Симпатичните селца с весели и спокойни отпускари, изпълващи хотелчетата и ресторантчетата, са вече спомен от миналото.
Вместо това сега може да видите призрачни села без хора и блокирани пътища, по които е почти невъзможно да се пътува. И всичко това – в общините, които се отърваха “само” с напукани постройки или раздробени тук-там стени – нищо на фона на апокалиптичните панорами на 10-ина километра по-далече.
“Общинската спортна зала е пригодена в момента като обща спалня и стол. Който иска от Норча, може да спи и да яде там. Който не иска, си спи по колите. Тук постоянно ни тресе – ето, преди 10 минути пак имаше земетресение. Страх ни е. Аз нямам кола, но откакто е започнало земетресението, спя в колата на мой комшия от Серавале ди Норча, той ми я остави. Така че и през следващите дни ще спя в нея на паркинга. Вкъщи е немислимо”, казва Анна.
“Казах на работодателите ми - продължи ли така, хващам си багажа и директно си заминавам за България. Отивам си окончателно. Семейството ми е в България. Тук просто е немислимо повече да се седи.”
Подобно на Анна мислят и други българи от района. За всички тях би било почти невъзможно да намерят друга работа в момента из провинциите на земетресението, като се има предвид, че досега работеха предимно из туристически структури. В Умбрия и Марке е почти невъзможно да срещнете незаконно нает на работа българин за разлика от Южна Италия. В Централна Италия самите италианци не наемат на работа без договор и осигуровки.
