Последвайте ни в Google News Showcase
Гледам с интерес турските сериали. Защото играта на актьорите в тях е повече от великолепна. Просто забравяш, че това е само филм, започваш буквално да живееш с тях. Като оставим настрани скромните и доста глуповати сюжети, наивните герои, дразнещите им, често малоумни постъпки и неприемливите за нас, българите, изостанали турски битовизми, сериалите според мен са изключително майсторски направени. И дотук с хвалбите.
Нещо в тях обаче ме потриса и мисля, че никак не е полезно за българската тв аудитория. До един турските сериали са училище за лъжци. Обърнете внимание на фабулите в тях и на поведението на героите – те лъжат до скъсване. В най-добрия случай героите премълчават истината, което си е също една лъжа. При това го правят толкова изкусно и майсторски. Чак пък такава повсеместна измама, върху която да се гради всичко в тези сериали, никъде другаде не съм виждала. На човек чак почва да му става гнусно. Но пък кой го кара да ги гледа, нали?
Виолета Чапкънова, Копривщица
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
