Последвайте ни в Google News Showcase
В училищата децата изучават турски език, в болниците са окачени портрети на президента Реджеп Тайип Ердоган: Турция разширява своето военно присъствие в сирийския град Джараблус и вече прави планове за следвоенния период. Германското издание Der Spiegel разказва за ситуацията в зоните в Сирия, контролирани от турските военни.
Рами Фаруд се укрива три години и половина. Работи на строителни обекти в Истанбул, докато близкоизточната терористична групировка "Ислямска държава" затяга хватката си над родния му Джараблус в Северозападна Сирия.
Джихадистите обсадиха града през лятото на 2013 г., година, след като членовете на Свободната сирийска армия поемат контрола в района. Но екстремистите от "Ислямска държава" изграждат своя неумолим режим на терор: противниците им биват екзекутирани, а всеки, който отказва да се подчинява на войнствената им идеология, бива преследван.
Както много други негови сънародници, Фаруд бяга през границата в Турция. По-късно, когато бежанецът вече е устроил живота си в Истанбул, турската армия нахлува в Сирия през август 2016 г. и заедно със Свободната сирийска армия изтласква "Ислямска държава" от граничния район. Фаруд е изправен пред трудно решение - да остане в Истанбул или да се върне в Джараблус, който семейството му упорито отказва да напусне. "В крайна сметка семейният дълг се оказа по-силен от моите страхове", разказва сириецът.
В един слънчев следобед млад мъж с брада и дрипави дънки прекосява центъра на Джараблус. Танковете все още преминават по улиците, а членове на Свободната сирийска армия патрулират по контролно-пропускателни пунктове. Децата стоят сред руините на разрушените домове и просят. А във въздуха се носи мирис на изгоряла пластмаса. Това са спомените на Фаруд, разказани пред редакцията на германското издание.
Джараблус се намира на брега на река Ефрат, срещу турския град Каркамиш. Преди кървавия граждански конфликт в него живеят около 12 хил. души. През последните месеци населението му обаче почти се е утроило. Турското правителство се надява, че сирийските бежанци, които е подслонило, ще се завърнат в родното си място. Уви, по-голямата част от "пришълците" са вътрешно разселени лица от Алепо, Ракка и Идлиб, търсещи глътка спокойствие в Джараблус - един от малкото градове в Сирия, считани за сигурни в разкъсваната от военния конфликт страна.
Пренаселеността обаче води след себе си редица проблеми: наемите се покачват, а храната и лекарствата са в оскъдни количества. Фаруд работи като хлебар, а доходите едва му стигат, за да оцелее. Той не съжалява за направения избор да се завърне в родината си, но и не отрича, че всеки негов ден е борба за оцеляване.
Жителите на Джараблус до голяма степен зависят от помощта на Турция. Въпреки че още през пролетта на 2017 г. Ердоган обяви за приключена военната операция "Щита на Ефрат", военните на Анкара все още контролират района около Джараблус.
Ясар Аксаняр, вицегубернатор на турската гранична провинция Газиантеп, минава по алея с плътен полицейски кордон. На него е поверена "цивилната дейност" в града. През декември турското правителство покани журналисти в Джараблус, а Аксаняр похвали ситуацията в града като истински пример за успешна история. Неговата страна, казва Аксаняр, финансира училища и болници, а турски войници обучават за свои колеги сирийските новаци. С други думи, вицегубернаторът на Газиантеп се стреми да представи Турция като един вид помощник за възстановяването на Сирия, а не като окупационна сила. "Нямаме желание да заемаме тази земя, искаме единствено да се върне законността в нея", е уверението, което дава и самият Ердоган.
Но за много хора в Джараблус присъствието на турските войници се свързва тъкмо с окупация. Електричеството и питейната вода в региона идват от Турция. В болниците са окачени портрети на Ердоган, а в училищата децата се учат на турски език и пеят химна на управляващата в Анкара "Партия на справедливостта и развитието".
"Всеки знае, че турците командват парада в Джараблус", признава Абдул Рауф, учител по английски език. Той е загубил работата си, след като в началото на революцията в Сирия се включва в демонстрация срещу президента Башар Асад. В годините, когато градът е контролиран от "Ислямска държава", Рауф работи като таксиметров шофьор.
Сега обаче той отново преподава английски. Месечната му заплата е около 150 евро, плащани от турската държава. В замяна обаче учебната програма се диктува донякъде от Министерството на образованието в Анкара. Ердоган, казва Рауф, превръща Джараблус в турски град. Въпреки това, местните хора го предпочитат за "владетел" пред "Ислямска държава" или Башар Асад.
За Турция използването на места като Джараблус е истински шанс да запази влиянието си в съседната страна. Ердоган неправилно прецени Сирия. При избухването на войната той очакваше, че Башар Асад ще бъде свален, а на негово място ще успее да утвърди "Мюсюлманското братство". Сега обаче то се бори, за да участва в определянето на следвоенния ред в Сирия.
Фокус
