Турция зарязва "Набуко"?

Проектът бе определен от Росен Плевнелиев като "тотален приоритет" на България

Турция може да се оттегли от проекта за газопровод "Набуко", който само преди седмица беше определен като "тотален приоритет" от Росен Плевнелиев. Само че не Анкара ще направи първата крачка, съобщи БГНЕС и се позова на високопоставен служител на министерството на енергетиката. "Оттеглянето (от проекта) може да застане на дневен ред, но ние няма да сме първите, които се отказват", посочи заместник-министърът на енергетиката Метин Кълчъ, цитиран от анадолска агенция. "Ние никога няма да сме сред страните, които предварително се оттеглят от този проект", подчерта той, но същевременно добави, че неговата страна е изнервена поради задънената улица във връзка с този проект. На 5 декември президентът Росен Плевнелиев обяви пред чуждестранните журналисти, акредитирани в страната, че газопроводът "Набуко" е "тотален приоритет" за България. Неговото изказване беше направено на фона на току-що оповестеното желание от германския енергиен гигант Ер Ве Е да напусне проекта. Германският концерн беше единствената компания с необходимите технологии, пари и опит сред участниците в "Набуко". Сагата "Набуко" беше замислена още в началото на новото хилядолетие /2002/ като газопровод за доставянето на алтернативно на руското "синьо гориво". Първоначално се предвиждаше тръбата да бъде захранвана с ирански газ, но поради политически и икономически съображения тази възможност беше отхвърлена. Това постави "Набуко" пред сериозното изпитание свързано с намирането на суровинна база, с която да бъде запълнен. Много често абсолютно неправилно "Набуко" беше обявяван за конкурент на "Южен поток". Проблемът е в това, че преди да достигне до конкуренцията с руския газопровод "Набуко" трябваше да преодолее конкуренцията с останалите тръбопроводни проекти, които се предвиждаше да бъдат изградени от Каспийския регион за Западна Европа. На първо място това е вече действащия отчасти интерконектор Турция-Гърция-Италия, който беше основният конкурент на "Набуко" до 2009. "Звездният" миг на "Набуко" настъпи през 2009, която започна с руско-украинския газов конфликт, който постави под съмнение надеждността на Москва като доставчик и на Киев като транзитьор на руския природен газ. Именно през същата година се появиха възможността в средносрочна перспектива за доставка на иракски газ, защото "синьото гориво" от Азербайджан беше недостатъчно, за да превърне "Набуко" в икономически изгоден проект. Ситуацията започна коренно да се променя още в началото на 2011, когато компанията-оператор на находището "Шах-Дениз" /основната суровинна база за "Набуко" с възможност за доставка на около 16 милиарда куб.м., но едва след стартирането на многократно отлаганата втора част/ "Бритиш петролиъм" предложи свой алтернативен и по-евтин вариант, вместо "Набуко". В същото време цената на дългия около 4000 км газопровод с първоначален капацитет от 30-31 милиарда куб.м. нарасна почти три пъти – от 5 милиарда евро на 15-16 милиарда, което накара много от участниците в него да се замислят, дали да го реализират. На връх Коледа 2011 Азербайджан и Турция най-накрая след дълги години успяха да постигнат газово съглашение. Баку и Анкара се споразумяха за строителството на газопровод, който ще доставя 10 милиарда куб.м. азерски газ за европейските пазари от 2017 г. Цената на Трансанадолския газопровод е 3,8 милиарда евро. На 31 декември 2011 дойде и съобщението от енергийното министерство, че Анкара вече не подкрепя напълно "Набуко". През януари 2012 заден ход по проекта започна да дава германският гигант Ер Ве Е. Президентът на компанията доктор Юрген Гросман заяви, че смята тръбата за доста скъпа. "Важното е каспийският газ да пристигне в Европа в такъв обем и там, където ни е необходим", каза тогава той, отбелязвайки, че Ер Ве Е ще се радва да получи гориво и по други канали. "Дали този газопровод ще се нарича "Набуко" или "Турандот", за нас не е важно", посочи той. "Напротив, ще се радваме на всички варианти, които не изискват от нас сериозни финансови инвестиции", категоричен бе Гросман. Малко по-късно и друг участник унгарската МОЛ също изрази скептицизъм. Така се стигна до преразглеждането на първоначалния вариант на "Набуко". В опит да съживи тъпчещия на едно място проект неговите акционери предложиха да се изгради по-къса и по-евтина тръба, наречена "Набуко-Запад", по която да се транспортира между 10 и 23 милиарда куб/м газ годишно от турско-българската граница към Австрия. Този вариант поне засега е подкрепян от консорциум, включващ австрийската компания OMV, унгарската МОЛ, румънската "Трансгаз", българската "Булгаргаз" и турската "Боташ".