ТЪЖНИ РАЗМИСЛИ НА ЦВЕТНИЦА: Докога ще плачем на чужд гроб - страдаме за "Нотр Дам", но нехаем за нашите храмове и реликви
Последвайте ни в Google News Showcase
Някога Франция беше християнска. Сега е страна на криворазбраната либерална мултирелигиозност.
Някога за французите Света Богородица беше смисълът заради който си струва да се живее. Сега фалшивият нов идол са парите.
Някога Париж беше културната люлка за нашата европейска цивилизация. Сега той е столица на Франция с безброй невероятни културни паметници от миналото и объркани псевдолиберални ценности с население от макрончета, в болшинството си отрекли се от Христа.
Такива мисли ме връхлитат след пожара в Парижката Света Богородица и не спиращите по този повод коментари по цял свят. Да, няма как истински християнин да не почувства болка при вида на огнената стихия над тази величава красива катедрала, където се съхраняват много реликви и най-важната за нас, християните - Тръненият венец на Иисус Христос. Слава богу те бяха спасени от пожара. И аз съм ходила в Париж и съм се възхищавала на Парижката Света Богородица и на нейната уникалност.
Пожарът в сърцето на Париж е страшно предупреждение как не бива да се отклоняваме от Господа.
Ами не са ли същите тези безродници и безверници, които оставиха наши вековни манастири, не по-млади от Парижката Света Богородица, с безценни стенописи, оставени от безхаберие, а не от пожар, да се унищожават. Колко черкви се саморазрушиха в България. Ами къщите на наши гении, отдавна завоювали си място в културната ни история, които падат?! И никой не реве, не страда, не дава пари... Просто на никого не му пука. Това се питам днес на Цветница, един от най-големите православни празници.
Защо плачем на чужд гроб сега? Отговорът е един - защото е модерно. ЗА ОГРОМНО СЪЖАЛЕНИЕ!
