Тъп инат на Борисов, нов тъп провал с Желева

Бойко, стига си се зъбил наляво и надясно

Макар да е очевидно, че без външна помощ не можем да се оправим нито с наследството на комунизма, нито с настъплението на популизма у нас, не влагам никакво злорадство в реакцията си относно провала на Румяна Желева в опита й да повтори мандата си на заместник-председател на европейската десница. Пише се на гърба на България и в това няма нищо радостно!   Какво показва обаче (не)трезвия анализ- ако не за пиянството на един народ, то за махмурлука от бабаитлъка на един нашенски вожд, за когото изглежда „механите” в Букурещ се тесни, та реши да номинира Желева напук на всякаква логика и едновременно с това от трибуната на конгреса на ЕНП да се зъби наляво и надясно.   Надясно се зъби със самочувствието на отличник по бюджетен дефицит. Румънците, в чиято столица Борисов „изнесе лекция” по спестовност на оставачите по този показател в ЕС с назидателен тон (заставайки дори в позата на съчувстващ на Германия пред многобройните просители за финансова германска подкрепа), със сигурност са си спомнили мрачните дни и нощи по време режима на тока и на Чуашеску, който маниакално се беше запънал да върне на всяка цена до последния цент външните заеми на страната и доведе народа си до невиждана на континента мизерия от Втората световна война насам.   Наляво пък Борисов се зъби на ПЕС. И лично на Станишев, който инкасира личен успех с издигането си на върха европейската левица тъкмо в момент, когато Борисов се провали с гръм и трясък ( отново) с кандидатурата на Румяна Желева. Нещо повече,напълно в духа на другите български негативни международни класации, Желева остана на последно място сред номинираните за заместници на ЕНП и изпадна зад борда заедно с и без това доста изпадналото реноме на България- вечният отличник по какви ли не инфаркти в европейските класации.   Да допуснем за верен слуха, пускан явно от средите на ГЕРБ за оправдание за шамара, че всъщност шефът на партията Вилфред Мартенс много искал Желева за свой заместник. Тогава излиза, че Борисов е постъпил освен нелепо спрямо себе си с неизбираемата Желева , също така и угоднически спрямо началника си по европейска партийна линия. Ако беше такъв принципен член на семейството на ЕНП, за какъвто се представя иначе в самонадеяните си приказки от трибуната в Букурещ и пред медиите след това, трябваше да каже на Мартенс, че той лично, както и неговата България, не биха искали да рискуват ново унижение, като онова през януари 2010 г., когато Желева, упорито тикана напред до последната крачка преди пропастта, практически беше прогонена в Европейския парламент с камъните на масовото презрение на депутатите заради лошото й представяне на изслушването.   Не се съмнявам обаче, че подобно на констатацията си за успех на провалилата се на олимпиадата в Лондон българска спортна делегация, Борисов отново ще извърти някое обяснение, с което и този път ще нарече шамара аванта. Апропо, понеже плесницата все пак, освен лична за най-личния левент в ГЕРБ, е и за останалите унизени в партията, включително за онези, които имаха повече шансове да топлят мястото на ГЕРБ там до следващите избори, питам все пак: няма ли някой от унизените да стане на крак като един презрян парий или Борисов е прав дори да греши, подобно на учителя си Тодор Живков?