Безработен съм, за мен няма нито секс, нито любов
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Изживявам истинска драма. На 55 години съм, висок 167 см, тежа 70 кг. Около 2001 г. започнах да губя всичко живо около себе си. Съпругата ми изчезна – уж по работа, отиде да печели в чужбина. Обажда ми се, колкото да ми честити празниците. Живяли сме с нея 13 години, отгледахме две деца, иначе взимане-даване нямаме. В бащината ми къща тук, във Враца, живеехме със сестра ми и родителите ми. Всички се изпоразболяха и измряха. Направих им погребения за моя сметка с последните си сили. Бях съсипан и разорен и до днес не успявам да си платя здравните осигуровки, които са 300 лв. Нямаше за мен тогава ни почивен ден, ни забавления, нито пък имаше секс и любов. Бях като наказан, а и така вървят нещата и до днес.
Състарих се и често ме питат пенсионер ли съм. А аз дали изобщо ще видя пенсия? Безработен съм, а за пари ме притискат отвсякъде. И не само здравните са ми проблем, но и данъците на къщата не съм плащал от 5 години. Периметърът ми за работа е ограничен, нямам нито кола, нито книжка. И по телефона съм ограничен – до 3-4 минутки разговори, до 30 есемеса. Въпреки че МТел говорят за безплатни минути и точки, това за мен не съществува. Сигурен съм че ме мамят. При тях съм от 5-6 години и сметката ми е достигнала 120 лв. А подпиша ли нов договор, старите сметки не се анулират! Нямам представа дали има някъде изгодно кредитиране и дали въобще мога да получа кредит.
Пускал съм обяви с надеждата да си намеря една женица, поне за квартира. Нали има бездетни, има самотнички, завръщаши се от чужбина и някои дори са без подслон. Минават години, но не откривам такава. Напук ми се обаждат прекалено млади или стари. Някои дори с мъже или с деца. Естествено, че не съм за деца при толкова проблеми. А и вече си имам. Синът ми понякога идва и се задържа с години.
Въпреки че съм толкова зле финансово, вече не смея да пусна мъже или семейства за квартиранти. Пусках досега 6-7 мъже, но скоро се налагаше да ги гоня. Проблемите им ставаха автоматично мои. Един гореше ток за 80 лв. и правеше подаръци на любовницата си за 100 лв., накрая не ми плати наем за три месеца. Друг крал и после продавал. Като разбрах, го изгоних. После полицията го издирваше при мен, за малко и обиск да ми направят. Щяха да станат сеири, а аз все пак държа на реномето си. Миналата година си намерих работа като оператор на пластмаси. Там стоях 4 дена и избягах. Имаше 12-часови смени без почивка, които не бяха за мен.
Споделям своята драма с вас и все още храня някакви надежди.
Гошо Геренски, Враца
