Мотото на българския спорт вече е "не знам как стана"
Последвайте ни в Google News Showcase
Цвети Пиронкова донесе много радости на българските фенове на тениса, след като успя да стигне до четвъртфиналите на „Ролан Гарос“. Триумфира срещу втората в ранглистата Агниешка Радванска, но след това отстъпи пред Саманта Стосър. Тя се бори и надскочи себе си, за да се докаже, но идва момент, в който всичко си идва на мястото.
Нито можем да корим Цвети за играта й, нито можем да искаме от нея кой знае какво.
Добра е - за нивото си, старае се – според възможностите си, упорита е – типично по български, уверена е - защото няма какво да губи. И когато всичко това е съпроводено и със спортното щастие – защото всеки, който се е занимавал със спорт, знае, че когато ти върви, когато всичко ти се получава, просто няма как да загубиш, няма какво друго да се каже.
И всичко това щеше да е много хубаво. Щяхме сигурно още много да се радваме на успехите й, щяхме да искаме да бъдем с нея, да побеждаваме с нея, да й вдъхваме кураж и сила, когато не й върви, да я водим за ръка и едва ли не, когато има нужда, да й помагаме още и още. Всичко щеше да е супер, ако едно нейно изказване след мача с Радванска не срина всичко това.
А именно... След мача я попитаха как постигна обрата в мача, а тя каза: „Не знам как успях, това е сигурно.“
Простият отговор – не знам…
А дали пък тези „вълшебни“ думи не са в основата на прогреса на българския спорт. Защо се стига до момент, в който един спортист прави уникални неща и постига големи успехи, а после отговорът е: „Не знам как стана…“
Сега Цвети не знае как е била Радванска?!
Нека си припомним и думите на един герой за Лудогорец – Йордан Минев, който вкара победния гол в мача срещу Базел в даденото от рефера продължение на мача от Шампионската лига.
"Всичките ми голове са такива. Като нямам какво да правя топката я бия, а тя влиза", разкри тайната на успеха си тогава Минев.
Явно мотото на българския спорт е „не знам как стана и като нямам какво да правя….
След като отпадна в първия кръг на „Ролан Гарос“ и Григор Димитров пък каза, че „няма представа“ какво се случва с него, за да не му върви играта и да пада.
Нямам представа, не знам и нямам какво да правя… И след това по някакъв начин след успехи… Това май само ние, българите, го умеем.
Иначе Цвети заслужава адмирации, подкрепа и благодарност за радостите, които ни донесе.
Тя е просто Цвети, не е Никол и не отпада в първия кръг…
p.s. – Никол Шерцингер е приятелката на Григор Димитров
