УБИЙСТВЕН АНАЛИЗ: 4 причини, заради които Радев не обяви партията в злобната си новогодишна реч, която потресе дори собствените му симпатизанти
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бях сигурна, че президентът Румен Радев няма да обяви в новогодишното си послание към българския народ създаването на свой политически проект, за който се говори от години и за който той ни предупреди, че ще го обяви, когато най-малко очакваме.
Защо Радев не го направи сега, след като се знае: подготовката на партията му е в ход, част от обществените нагласи са обърнати към него като към новия Спасител, а пък някои от социолозите виждаха в политическата му кошница 1 милион избиратели, които да пометат статуквото и вече го виждаха със 121 депутати в новия парламент.
Причините са няколко и вече съм ги казвала, но отново ще ги изведа:
Първо - би било тотална колизия с Конституцията, когато държавният глава ползва правото си за обръщение към нацията, за да я поздрави за настъпващи празници, да смесва това право с известие за личен партиен проект. Не че Радев не е нарушавал Конституцията досега, но това би било драстичен автогол.
Второ - Радев в момента е в конституционна процедура на консултации по връчване на управленски мандати. От него се очаква да посочи бъдещия служебен премиер, а не поредната партия. Ако беше решил да се включи сега в изборите със своя партия, Радев би трябвало да подаде оставка преди старта на тази процедура и далеч преди избора на служебен министър-председател. В противен случай е налице конфликт на интереси - като президент да посочи премиера, който ще организира изборите, в които ще участва като партиен водач. Колкото и да сме критични към Радев, все пак той е положил клетва като държавен глава, той и е върховен главнокомандващ - неговият чип на военен не може да допусне всичко това да бъде стъпкано от него.
Трето - Радев не е сигурен в успеха си сега. Енергията на протеста не го посочи за водач, не го припозна като новия месия. Радев е на върха на държавата 9 години, от които почти четири държеше кормилото и на изпълнителната власт с всичките негативни последици от това. В този смисъл Радев не е алтернатива на статуквото, Радев е част от това статукво - той се вплете в него с грешните си политически, икономически и управленски ходове по начин, по който нито един от неговите предшественици не го е правил. Част от опозицията е готова да го използва като оръжие срещу Борисов и Пеевски, но това не означава, че след това ще го прегърне като лидер водач.
Четвърто - Радев не е лидер. В първия му мандат президентството му го подариха Нинова и Йотова с помощта на БСП и ДПС, във втория - заслугата бе на шарлатаните, които се клеха в него. Повече от половината от неговия рейтинг в момента е институционален. Слизайки на партийния терен, Радев застава редом до Борисов, Пеевски, Костадинов, Асен Василев и трябва да покаже с какво е по-добър от тях. Ако те са мафията, той трябва каже какво е "пътят на Копринката". До този момент цялото поведение на Радев е отрицание на партиите и техните водачи, а в изказванията си често използва хейт срещу тях на долнопробно ниво.
Нова партия означава нови идеи, нова кауза, нови послания, ново облъчване на обществото с позитивизъм. Да сте чули нещо позитивно от Радев? Да сте го припознали като визионер, новатор? Да сте съзрели в словата му поне една кауза, заради която си заслужава да го последваш? Идеята - да дойде Радев, за да омете всичките, не само не е градивна, тя е измамна. Да очакваме, че Радев, като се появи на партийния терен, държавата ще се оправи, е жестока заблуда.
Какво направи Радев в Новогодишната нощ? Изнесе такава злобна, мизантропска реч, която потресе всички, дори и тези, които му симпатизират. Да говориш за мафия и протести, когато трябва да "погалиш" народа с обич, е поредното доказателство, че Радев просто няма душа за този народ. Той имаше историческия шанс, когато минаваме от една епоха в друга, да покаже своето лидерство, да успокои нацията, да й вдъхне кураж, да й каже, че заедно ще преодоляваме несгодите, че като общност сме избрали своя път и ще го вървим заедно. Нищо подобно не чухме от Румен Радев.
Чухме го три часа преди това от Димитър Радев, гуверньора на БНБ, който изнесе истинско държавническо слово на прага на влизането ни в еврозоната.
"…Този момент не изисква възторг. Той изисква яснота. И спокойната увереност, че принадлежността, паметта и бъдещето могат да вървят заедно.
БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ - така пише на най-новите европейски монети. И това казва достатъчно. Защото България е Европа. И Европа е България…”
Банкерът Димитър Радев се оказа президентът в тази нощ. И това е най-големият удар срещу Румен Радев, защото в най-неочаквания момент видяхме, че той има алтернатива. Че той е лошият пример за държавен глава.
А дали ще създава политически проект - става все по-малко важно.
Тази ниша ще продължи да бъде празна, докато не се появи истински нов политически водач. Времето ще го роди.
Валерия Велева за "Епицентър"
