Уважаеми г-н Доган, създайте друга патерица за поставяне на Борисов под зависимост – Слави Трифонов ще ви провали
Последвайте ни в Google News Showcase
Има една стара мъдра мисъл на Наполеон Бонапарт, че умният военачалник никога не прекъсва противника си, когато той прави грешки.
Каквото и да мислите за Ахмед Доган, надали ще отречете, че той е умен военачалник в политиката. Затова и отдавна не прекъсва ГЕРБ и Борисов, когато те правят една стратегическа и изгодна грешка за ДПС – да съсипят коалиционния си партньор.
Агенция ПИК не е пестила критики към Реформаторския блок, както и днес не пести критики към Обединени патриоти. Но ние признаваме тяхното постижение по демократичен път да съберат народна политика за влизане в парламента и след това по политически път да сформират управляваща коалиция с ГЕРБ. Не сме пестили критики и сме осветявали всеки опит на представителите на реформаторите и патриотите да прекалят със своите искания и да поставят големия партньор в зависимост от себе си.
Въпреки това, инстинктът на модела „Цветанов“ и на определени съветници около Борисов подтикна премиера и ГЕРБ не към създаването на ясни разграничителни линии и отговорности между коалиционните партньори, а към самоизяждането и подливането на вода. ГЕРБ съсипаха Кунева и подчиниха Лукарски без да им позволят да формират свое лице, своя политическа линия и да задоволят своите собственици избиратели.
Премиерът Борисов, подлъган от свои съветници с къса политическа визия, не позволи на Меглена Кунева да прокара увеличаването на учителските заплати и приемането на разумен компромис по антикорупционния закон. Така Кунева щеше да има реални постижения и да оправдае коалицията с ГЕРБ, която нейните избиратели не одобряваха.
Лукарски пък беше напълно ограничен в привличането на инвеститори и също финишира мандата без реални ползи. Москов умело беше подтикнат от ГЕРБ да поеме най-горещите картофи и изгоря като муха-еднодневка. Радан Кънев и Христо Иванов пък просто бяха ритуално жертвани от кукловода си Прокопиев.
Подобни процеси протекоха и след коалицията с Обединени патриоти. Валери Симеонов беше „насаден“ неколкократно на пачи яйца, което срина набрания в началото рейтинг на вицепремиера и го изнерви до краен предел. Последваха купчина политичекси грешки, които доведоха до преждевременна оставка, назначаване на секретарката му за вицепремиер и де факто унищожаването на партия НФСБ (взела по-малко от Иванчева на европейските избори).
Изолирането на Сидеров в парламента доведе до бяс атакиста, който от страх да не разтури голямата коалиция, нападна малките си коалиционни партньори в търсене на рейтинг. Което доведе и АТАКА до срамна катастрофа на европейските избори. Засега по-стабилно стои единствено ВМРО, които са концентрирани основно в Министерство на отбраната и носят цялата политическа отговорност за него.
През цялото това време, ДПС търсеха и намираха скрити инструменти за влияние – къде успешно, къде не чак толкова. Не е тайна, че цели сектори от икономическия ресор по времето на Лукарски бяха попаднали под влиянието на хора, близки до Сараите. Също не е тайна, че най-близкото обкръжение до Симеонов е инфилтрирано от Доган и патриотът беше заблуден да прокара сделки за стотици милиони левове в интерес на кръговете около ДПС. Някои ключови кадри на Меглена Кунева запазиха постовете си и след оставката на предходното правителство, намирайки завидно добър диалог с депутатите от движението.
Като опитен и интелигентен политик, Доган ползваше погрешният стремеж на ГЕРБ да дестабилизира малките си коалиционни партньори и така ги поставяше под скрита или открита зависимост от своята партия.
Всичко това, обаче, променяше и голямата картина.
ГЕРБ пребивава във властта вече 9 години, а Бойко Борисов – повече от десетилетие. Колкото и да е силна харизмата на Борисов, колкото и да е брилянтен в политическите си ходове, одобрението на народа за ГЕРБ отслабва.
Изборните победи се дължат все повече на отхвърляне на алтернативата в лицето на безумното БСП, вкопчено в съветските идеали на миналия век, отколко на одобрението за ключови политики, реформи и постижения.
Средната класа в големите градове постепенно започва да приема инфраструктурното строителство като нещо нормално за всяко европейско правителство (както и би трябвало да бъде), а не за извънредно постижение. Все повече хората искат намаляване на корупцията, повече експерти на високите постове, по-добър диалог с бизнеса и привличане на високотехнологични инвестиции, с които България да се гордее на европейската и световната карта.
Отслабващите позиции на ГЕРБ в парламента и дестабилизирането на малките му коалиционни партнори неизбежно водят и до зависимост на ГЕРБ от ДПС. Почти всички ключови решения за ресорите отбрана, енергетика, инфраструктура и финанси минават само и единствено, заради откритата подкрепа на ДПС.
Наивно е да си мислим, че тази подкрепа е безвъзмездна.
Но пък както и мъдрият български народ е казал – апетитът идва с яденето.
Несъмнено, Доган започва да се усеща достатъчно силен за директно участие във властта или пряк контрол върху ключови ресори през своя собствена патерица, създадена за поставяне на Бойко Борисов в пълна зависимост.
И тук идва ролята на Слави Трифонов. Той е тази патерица на ДПС, която ще „подпре“ и подчини Борисов. И ще го познаете лесно.
Защото Трифонов никога няма да отрече подкрепа за бъдещо правителство на ГЕРБ – била тя директна коалиция или парламентарна за формирането му.
И защото Трифонов никога няма да тръгне директно срещу сферите в държавата, обект на най-директно влияние на ДПС.
Ходът на Доган с Трифонов е гениален дори и в аспекта, че при добро представяне на ДПС на бъдещи парламентарни избори, през партията на шоумена той може да блокира всеки формат на правителство, освен коалиция ГЕРБ-ДПС. Която при цялото нежелание на Борисов, може да се окаже приемлива за Брюксел, Вашингтон и Берлин и да му бъде наложена отвън.
Гениален, но с една забележка.
Трифонов изпусна момента си.
Когато беше на върха на славата и не просто сърфираше, а създаваше вълната на популизма.
Когато беше единственото актуално предаване в ефира и милиони българи гледаха с обожание гологлавия народен трибун.
Когато самият той беше в достатъчно силна физическа и психологическа форма, за да бъде припознат от избирателите като реална алтернатива на Борисов и Радев.
Така че, г-н Доган, няма да ви се получи ходът с Трифонов. Колкото и гениален да е той. Признаваме ви го.
А що се отнася до уважаемия премиер Борисов, нека се замисли доколко тактиката на модела „Цветанов“ и неговите съветници за съсипване на всички коалиционни партньори е ефективна. Тъй като накрая винаги остава една партия, която той не можеше да съсипе и сам се поставя в зависимост от нея.
