ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Дали хилядите, които преди няколко години отидоха в „Росенец“, за да отбраняват летния „сарай“ на Ахмед Доган от щурма на „прокопиевци“, осъзнаха как живее лидерът им? „Златният кафез“ на един „луксозен затворник“. Който ги посрещна по „хавайка“ и къси панталонки, Това пише в свой анализ в сайта "Родопи24" журналистът Илхан Андай.
Повече от десет години от своята кула на самотата Доган започна да губи представи за реалността. За това какво коства на тези младежи да пропътуват с автобуси стотици километри, за да се превърнат в жив щит около имението на Почетния.
Днес това е още по-ясно видимо. Доган се уплаши. От мощта на собствената си партия. От това, че Движението се превърна във втора политическа сила и можеше да влезе през парадния вход на властта.
През тези три десетилетия, ДПС бе неизменна част, по някакъв начин, от управлението на страната. Но в плахия вид на балансьора. И когато правителството приключваше мандата, ДПС се измъкваше тихомълком, наградено с позитиви, а негативите оставаха за големите партньори в коалицията. И това се харесваше на лидера. Той просто „разпределяше баницата“ без особени отговорности. Заобиколен от слугите, позиращи за снимка с него.
Доган се уплаши от пряката власт. Уплаши се и от лидера, чийто размах я осигури. Страхува се, защото това е първият председател, който не се държи като кукла на конци. Делян Пеевски няма нищо общо с Местан и Карадайъ, които бяха лидери на митингите. На празнословията и дългите, втръснали речи. Пеевски осигури милионите към регионите на ДПС. Над 50 млн. лева за инфраструктурата само на Кърджали. Нещо, което нито един преди него не е правил. За елементарни неща-инфраструктура, паркове, спорт, не грандомански проекти, от които половината пари да изчезнат. И кърджалийци вдишаха друго. Ново начало, след 20-годишното зловоние, дори откъм блатата на „Водното огледало“. Един съсипан областен център, с мълчаливото съгласие от „кулата на самотата“. Отговорникът за това, днес се е хванал като удавник за сламка и обяснява колко важен е Доган. И се четка и не спира да мисли как отново да се снима с него. Неосъзнавайки, доцент инженера, че неговото собствено време е приключило.
Именно такива днес реват най-много. Защото и те си искат старото. Ихтибари в сарая и далаверата по региони да върви. Електоратът…, та нали е в „Ауропата“, да се оправя някак.
Доган се уплаши. Че ДПС не е същото, а далеч по-силно. Председателят не е пионка, а ръководи с размах. Уплаши се, че и неговото време е свършило…
