ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Цвети Попова от Видин публикува в социалната мрежа facebook покъртителна случка от снощи. Тя била нападната от неизвестен мъж. Развикала се и случайни хора осветили тъмната улица, на която била настигната от нападателя.
Ето разказа на жертвата:
„Ще ви разкажа как един инцидент промени живота ми. На 16 март 2015 г., понеделник, тръгнах на работа. Бях първа смяна. Излязох от къщи в 5.40 часа. Тръгнах по улица „Владикина“, обичайния маршрут за работата ми. Пресякох булевард „Панония“ и чух стъпки зад мен. Обърнах се и видях мъж. Нормално, всички бързаме за работа. Тази улица има един неосветен участък до Седмо училище в квартал „Строител“. Стигайки до този участък, въпросният мъж ме бе настигнал, хвана ме за косата и наведе главата ми напред. Паднах... А той ме влачеше.
Имаше много локви... Имаше много кал... Каза ми да стана, отговорих, че не мога. Казах му да вземе чантата ми, той отвърна, че не я иска. Каза, че има нож. През цялото време ме държеше за косата. Теглеше ме в посока към игрището зад стадиона. Станах и отново паднах. Казах си наум: от тук няма да мръдна. Започнах да го дера по краката, както си бях в калта. Започнах да крещя. Той ми запуши устата. Отблъснах ръката му и с всички сили крещях и виках за помощ. Удари ме с юмрук в главата. Аз не спирах да крещя. Не знаех какво ще ми се случи, ако спра да крещя.
Изпуснах чантата си в калта и се уплаших повече, защото там беше телефонът ми. От блок 10 на квартал „Строител“ ни осветиха със силна светлина. Светлина, която го накара да ме пусне и да избяга. Светлината ме спаси. Не спирах да крещя. Добрах се до чантата си и звъннах на мъжа ми, а после и на телефон 112. Междувременно хората, които ни осветиха, бяха дошли при мен. Беше кошмар. Не вярвах какво ми се е случило. Дойде полиция, последва разпит, лекарски преглед и т.н. Радвам се, че съм жива и пак мога да прегърна синовете си.
Благодаря на хората от блок 10 в „Строител“, благодарение на намесата им съм жива. Поисках от работодателя ми да мина редовна смяна - той отказа. Сега съм уплашена и безработна. А ти, нападателю мой, някой ден ще се разминем в малкия ни град... Знай, аз няма да казвам, че имам нож - ще го усетиш“, пише Попова.
