ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Високо съдържание на олово в почвата на Цар-Симеоновата градина е засечено при мониторинг в големите паркови площи на Пловдив. Това стана ясно на 6-ата национална студентска конференция “Екологията - начин на мислене”. Форумът се проведе през уикенда в Биологическия факултет на Пловдивския университет, пише "Марица".
Наличие на наднормено количество олово, кадмий и мед в Цар-Симеоновата градина е констатирала при изследването си на почвите четвъртокурсничката Весела Стоянова. Това се оказва най-замърсеният парк в сравнение с другите два анализирани - Лаута и “Отдих и култура”. Пробите са били взети по трансектен или маршрутен метод с джипиес.
“Избрани са местa, където се предполага, че няма антропогенна дейност, т.е. човешка намеса. Пробите са правени до 30 сантиметра дълбочина, но предстои да разширя изследването, тъй като готвя дипломна работа за състоянието на почвите в пловдивските паркове. Оловото на Лаута и западните части на Гребната база, които съм изследвала, е в по-малки концентрации.
Най-замърсен е централният парк. И в другите два обаче има наличие на тежки метали, причинени от човешката намеса.
Освен камионите и тракторите, които обработват площите, пестицидите и торовете също се явяват замърсители. А точно това са парковете, които привличат най-много хора за разходка. Там играят деца, разхождат се майки с колички и е опасно”, коментира Весела Стоянова. Що се отнася до състоянието на широколистните видове в града, най-засегната се оказва растителността край жп гарата, гарата в “Тракия” и край линиите на бул. “Копривщица”. Това сочи проучване, което също бе сред акцентите в конференцията. Прогнозите на младите еколози са, че в близост до промишлените зони половината дървета до няколко години ще загинат.
“Избраните видове, с които се залесява Пловдив в момента, не са от най-подходящите. Има по-подходящи, с по-добра филтрираща и способност за адаптация, с по-голяма устойчивост към вредните условия на градската среда. Такива са дребнолистната липа, бялата бреза, но не и палмите. Би могло да се мисли около най-засегнатите участъци контролирано да се озеленява с т.нар. инвазивни видове - айлантус и пауловния”, коментира гл.ас. от катедрата по екология на ПУ Славея Петрова.
