ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ръчно тъкани килими, дървени прибори за хранене – за потомците на Мартирос Мурадян тези предмети са почти реликви, спомени на човек, който е бил принуден да бяга от родната си Армения, за да спаси живота си. Избледняват багрите на килимите, рушат се дървените лъжици, но не и споменът на потомците на оцелелия Мартирос за трагедията, който се е предавал от поколение на поколение и продължава да е жив в душата на арменския народ. "Аз зная всяка подробност от историята на ужасяващите кланета. Зная за нечовешкия поход и за това как прадядо ми и неговите приятели са се опълчили на турците, за да може 12 семейства да успеят да се спасят", разказва пред АФП Рузана, 17-годишната пра-пра-внучка на Мартирос.
Арменците смятат, че 1,5 млн. техни сънародници са били систематично изтребени в края на Османската империя. Мнозина историци и над 20 страни, включително Франция, Италия, Русия и папа Франциск признаха съществуването на арменския геноцид. Турция обаче твърди, че става въпрос за гражданска война и масов глад, при които са загинали между 300 000 и 500 000 арменци, но и турци. "Аз си спомням вечерите, когато всички деца от махалата се събираха у нас и слушаха със зяпнали уста разказа на прадядо ми как турците са избивали арменците", разказва Хованес, внукът на Мартирос. "Той винаги намираше още нещо да ни разкаже и ние никога не се уморявахме да слушаме", добавя Хованес.
Тъй като повечето от онези, които са оцелели от кланетата, отдавна са починали, сега техните деца и внуци поемат щафетата, за да предават спомените на новите поколения.
"Аз правя така, че това, което ми е разказал баща ми, да научат децата ми и те ще правят същото със своите деца", разказва 84-годишният Мнацкан, син на Мартирос и дядо на Рузана. "Наш дълг, дълг на всеки арменец е да знаем и да помним", подчертава той. В Армения геноцидът, разбира се, е включен в учебната програма, но е предмет на разговори във всекидневието. Села са си възстановили имената от преди трагедията в "Западна Армения", която днес е на територията на Турция, но жителите-арменци я наричат с това име.
"Споменът за геноцида е толкова жив, колкото е бил преди един век", заявява известният арменски психолог Хачатур Гаспарян. "Той се предава от поколение на поколение благодарение на учебниците по история в училищата, благодарение на литературата и на филмите, но най-вече на семейната памет.
Споменът за геноцида оформя арменската национална идентичност", посочва той. Този спомен оформя и пейзажа на някои големи градове като столицата Еереван, над която се извисява мемориал. Той напомня на всеки пътя, по който да стигне до мемориала, където всяка година на 24 април стотици хиляди посетители почитат паметта на жертвите. "Това е доказателство, че днес геноцидът е част от нашата социална съвест", добавя Гаспарян.
