УЖАСЪТ НА ВОЙНАТА: Оцелели от „улицата на смъртта“ в Буча - за злото, което руснаците не признаха
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Въпреки времето, жителите на този град не забравят как руснаците стреляха по невъоръжени цивилни или как изнасилиха и убиха няколко жени и след това изгориха телата им, припомня Алберто Рохас, специален пратеник на „Ел Мундо“ в Буча в Киевска област.
През последните месеци те асфалтираха наново, начертаха бели линии и зелената растителност замени охровите тонове на зимата, но ако се вгледате внимателно, това все още е пътуване, пълно с рани.
Следите от изстрелите все още са останали по дървените огради на къщите, една къща е опожарена, много – изоставени, а по тротоара вдясно остават както кратерът от снаряд, така и следите от преминаването на танковете.
Краят на улица „Яблонска“, тази на разпръснатите мъртви, някои със завързани ръце на гърба, епицентърът на клането в Буча, все още е пълен с призраци шест месеца по-късно.
Виктор, един от съседите на този участък, продължава да работи усилено, за да обнови къщата си, която е надупчена от куршуми и шрапнели.
„Жена ми реши да излезе в един от откритите коридори, за да избяга от града, но аз останах. Дни наред виждах мъртви хора по улицата. Имаше девет тела до вратата ми. Видях убити съседи.
Един мъж носеше картофи на велосипеда си, беше прострелян и падна пред къщата ми в локва кръв. Чух го да вика. Човекът, който живееше в къщата отляво, излезе да му помогне и беше прострелян в крака. След това мъжът на велосипеда умря".
Виктор го е записал не само в главата си, но и в паметта на мобилния си телефон, който вече е в ръцете на украинската прокуратура.
„Руснаците казаха по-късно, че нямат нищо общо с клането, но вижте датите на снимките (подава снимки на мобилния си телефон на журналиста). От 5 до 12 март улицата е пълна с мъртви. Вижте руския танк в края на улицата“, и показва ясно видео, на което бронята на Z се вижда на около 50 метра.
„Пред дома ми надупчиха микробус с двама възрастни и едно дете, които се опитваха да избягат и след това ги запалиха“.
Видеото на това горящо превозно средство, с няколко тела вече около него, е шокиращо.
Мрачен спомен лъха във всеки метър от тази секция от къщи без евентуален екзорсизъм. Това са около 100 метра до следващата урбанизация, които обиколиха света, за да се присъединят към дългия списък от градове, които са били сцена на ужасни военни престъпления като Ми Лай, Герника, Сребреница, Ниамата или Катин.
Тамара, която живее на няколко пресечки надолу по улицата, си спомня добре тези войници.
„Те бяха азиатци, от района на Бурятия (регион в Източен Сибир, на границата с Монголия – бел. Ред.). Те прекарваха целия ден с танковете си в движение по улиците. Позволиха ни само да отидем в болницата. Седем съседи от блока ми останаха тук по време на окупацията им.
Без вода и ток, ние трябваше да си готвим заедно в една градина, така че ги срещахме. Бяха толкова уплашени, че стреляха по всичко, което се движеше“.
Тамара има предвид 64-та мотострелкова бригада, руска военна част, която окупира Буча през тези мартенски дни, дошла от руския Далечен изток под командването на полковник Омурбеков.
Според официалните данни убийствата на цивилни възлизат на повече от 500 души, много от тях все още неидентифицирани и погребани тези дни в немаркирани гробове, само номерирани, в градските гробища.
Всеки ден нови тела се появяват в градини, пътеки и канали. Те измъчваха и убиха десетки мъже в така нареченото „мазе на ужасите“, изгориха телата на няколко изнасилени и убити жени и безцеремонно убиха стотици цивилни – улица по улица и къща по къща. Снимки от ул. „Яблонска“ показват само малка част от касапницата.
Това военно поделение от убийци, след унизителното си поражение пред вратите на Киев, първо беше наградено и след това прехвърлено в най-тежкия участък на Донбас, при Изюм, където остана без смяна и изложено на артилерията на украинската 93-та бригада в продължение на седмици по решение на Москва.
Тоест то преднамерено е разгърнато, за да бъде елиминирано. И наистина, така и стана. Малкото съобщения за жертви, пристигащи от Русия, някои публикувани в местната преса, посочват, че тази част е почти унищожена. Мнението на военните анализатори е, че със смъртта й Путин избягва евентуални проблеми с правосъдието в Хага.
„Влизаха във всяка втора къща. В някои оставаха да спят и после ги ограбваха. Минаха покрай моята и затова спасих живота си“, разказва Виктор.
В отсрещната къща една жена твърди, че отишла в друга къща на другия край на Буча точно преди голямото клане. „Видях само мъртъв войник тук и крак на някой, който беше отнесен от бомба. Опитахме се да ги заровим в една алея и избягахме. Къщата ни беше основно разграбена, унищожиха всичко, което можаха. Поне не са я изгорили като съседната къща“.
В близката църква, която в онези дни е служила за морга и масов гроб, отец Андрий, който е трябвало да прибере телата на убити цивилни, разпръснати из града, разказва за случилото се, без да изпуска кръста, който носи на врата си .
— Как можете да обясните случилото се тук?
– Злото не може да се обясни от християнска гледна точка, то няма логика. Същността на злото няма нужда да се обяснява, защото ако го обясниш, ти го оправдаваш. Някой ще изтъкне причини да направи това или онова нещо, но е неоправдано“.
– Можете ли да простите на руските военни, които направиха това?
– Процесът изисква те да поискат прошка, както направиха германците през Втората световна война.
Руснаците не са направили никакъв опит, те нямат никакви угризения. Идеалът като християни е да можем да им простим, но честно казано, тук не сме готови да им простим.
Един приятел ми каза: „Бих могъл да им простя, но, ако обичат, повече никога да не влизат в къщата ми“
И това не е прошка. Да кажеш, че прощаваш на някого не е проблемът, проблемът е да му простиш истински, от сърце. И ние все още не можем да направим това.“
