12 000 изчезват в Европа
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Над 5 600 000 малчугани са в неизвестност след войната в Сирия. Те плуват в прозрачните води на Средиземно море, най-малките мъже със стиснати устни и восъчни лица. Вълните ги люлеят в синя люлка. Солта разяжда кожата им, а риби ядат месото им. Силните течения изхвърлят телцата им направо на голите скали.
Миналата есен и зима се превръщат в истински кошмар за жителите на остров Лесбос. До турския бряг са само 6,5 км. Труповете на бежанци – деца и възрастни, няма къде да бъдат погребани. На острова просто няма място за гробища, земята е скъпа. Един контейнер със 120 тела на бежанци престоял почти две седмици под силното слънце, докато се намерило старо гробище в планината. Започнали да пълнят гробове на безименни тела без националност. С номера. Може би един ден някой ще постави паметна плоча с надпис:
“На тези, които не достигнаха целта си! Почивайте в мир!” Но в гръцките таверни се наслояват страховити слухове. Пияни рибари удрят с юмруци в дървените маси и се кълнат: “Да! Да! Видяхме с очите си! Деца и възрастни със зашити кореми! Изкормват ги за органи – там, в Турция, а после контрабандистите хвърлят телата им в неутрални води с надеждата, че рибите ще заличат чудовищните им престъпления!”
Отговорът на въпроса защо полицията не започва разследване е ясен – все едно не знаем какво става тук!? От края на лятото на брега ежедневно излизат хиляди. Част от тях са болни и ранени. На острова няма доктори даже за местните, а камо ли за такова нашествие. Никой не беше готов за това! Властите трябваше да мислят за живите, не за удавниците и починалите на острова. В адската жега телата се разлагаха. Без аутопсии, без данни. Зариват ги в земята бързо, за да ги забравят. Но аз не мога да забравя. Видях момченце с изрязани очи. Точната дума е изрязани. Твърдят, че рибите ги изяли! Ха-ха! Аз съм рибар от 30 г. и никога не съм виждал риби-хирурзи! Не знам какво правят с изрязаните очи. Може да присаждат роговицата... Откакто го видях това момче, го сънувам всяка нощ. Миналия декември турските власти задържат гражданин на Израел, роден в Украйна – Борис Уокър, който купувал органи от сирийските бежанци. Вземал ги за частни клиники.
Интерпол не само разкрива нелегалните операции, но добавя и организирането на нелегални трансплантации в Косово, Азербайджан и Шри Ланка, извършвани 2008-2014 г. Този незаконен бизнес донасял на Уокър по 70-100 хил. евро за орган! За възрастните има информация, но за децата – тишина. Може би защото именно детските органи са най-скъпи. “Нелегалната търговия с органи е затворен кръг”, разказва гръцкият доктор Димитрис Ксенакис. Всички имат интерес да мълчат. Убитият донор няма как да разкаже.
Преди търговията с органи беше типична за страни от Третия свят. И винаги е покровителствана от най-високо място. Изрязан бъбрек живее 48 часа, черен дроб и панкреас – още по-малко. Значи става въпрос за часове. Кой може да натовари самолет с органи от Сомалия или Кения например без митническа проверка и да отлети във всяка точка на света?” На 31 януари т.г. Интерпол изуми света с чудовищна цифра – на територията на Европа са изчезнали 10 000 деца-бежанци. Само месец по-късно цифрата бе коригирана на 12 000. И това се отнасяше само за вече регистрираните деца.
От юли до септември изминах много километри с бежанци. С очите си видях хиляди млади и агресивни мъже, които превземаха граничните постове и продължаваха по пътя си. Много от тях носеха дечица на ръце. Те плачеха от страх и умора директно пред камерите. Не всички бежанци имаха паспорти и документи на децата си. В тези първи безумни месеци на нашествие НИКОЙ не регистрираше нито възрастни, нито деца.
Предполага се, че изчезналите деца са 25-30 хил. Само в благополучна Швеция изчезнаха 100 регистрирани деца. Децата на бежанците на остров Лесбос никой не търси. Официалният отговор от Интерпол на запитването ми като журналист бе да питам местните следователи. И те също нищо не отговориха. “Детето е виза и защита”, споделя македонската журналистка Милена. Аз често работя на македоно-гръцката граница и виждам как мъже се хвърлят върху полицаи с малчугани на ръце. Защото знаят, че никой полицай няма да удари детето. И съм сигурна – това не са техни деца.
