ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Умрелите ще преминат през провиралката между световете, за да хапнат и пийнат тази събота на Задушница. Възрастна жена от Плевен се обади в редакцията със заръката непременно да напишем нещо по повод Месопустна Задушница, която започва седмица преди началото на Великденския пост (22 февруари).
Пред репортер на „Ретро” баба Елена К. обясни, че задължително за 14 февруари трябва да се направи коливо (варено подсладено жито). От майка си, която била баячка, Елена чувала, че освен обредна роля, пшеницата била своего рода магически ключ. С негова помощ душата на мъртвеца влизала от Отвъдното в земния си дом.
„Когато изричаме името на умрелия и хапваме от житцето на гроба му, онези, които го пазят там, разрешават той да дойде тук при нас. Не мислете, че на мъртвите души им се разрешава да идват на земята току-тъй по желание. Двата свята са отделени един от друг и се пазят от строга архангелска отбрана за нарушители, защото има и лоши същества“, обясни посветената плевенчанка.
По традиция на Задушница се посещават гробовете на починали близки. Българската традиция включва освен жито и носенето на хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави край надгробната плоча, в църква или у дома. Според православния канон, погрешно е поставянето на храна на гроба на покойника. Селски сънувачи и баячки обаче често опонирали на това. Според тях покойникът не може да изяде храната във физическия смисъл , но поставената на гроба му храна или предметите преминавали някак си в отвъдното. Мъртвият взимал енергийния им образ и ги телепортирал при себе си. Популярен е случаят, при който мъртъв се явил в съня на свой роднина и го скастрил с думите: „Айде стига сте ми носили тези сладки на задушница. Донесете този път и нещо сухо, я суджиук, я луканка. И едно ножче, че тука нямам с какво да си я нарежа...“.
