УНИКАЛЕН ПРОБИВ: Българин и руснак решиха 50-годишен проблем в математиката
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Българин и руснак решиха 50-годишен проблем в математиката, който може да доведе до революция в технологиите. Александър Стойчев, доцент по електронно и компютърно инженерство в Държавния университет на Айова, заедно с неговия докторант Владимир Сухой, успяха да достигнат до решение на загадка в математиката на повече от половин век, съобщава Свободна Европа.
Решението, може да доведе но разработване на изцяло нови дигитални приложения и софтуер, които да изменят представите, които имаме днес. Постижението идва след неуморен труд на двамата учени през последните три години, в непрекъснато търсене на нов алгоритъм, който да извършва обратната операция на бързото преобразуване на Фурие. Благодарение на него всеки ден милиарди хора по целия свят могат да използват електронните услуги – да гледат и слушат видео и музика, пренасяни по интернет.
През 1965 г. е разработена по-универсалната и обобщена версия, наречена трансформация на chirp-z, но досега нямаше обратно решение за нея. В продължение на половин век никой не успява да намери решение на алгоритъма за обратната операция. Задачата събужда любопитството на доц. Стойчев и Владимир Сухой и те обединяват усилия в намирането на алгоритъм за обратната трансформация. Алгоритъмът за обратно chirp-z преобразуване на Александър Стойчев и Владимир Сухой, наречен ICZT (inverse chirp z-transform), е представен в статия, публикувана в списание Scientific Reports. В своето изследване, двамата учени оценяват модификациите, които подобряват неговата числена стабилност за подмножеството от пространството на параметрите. Принципът на работа на тази двойка алгоритми може да се сравни с действието на система от две призми, където едната разделя светлината в цветен диапазон, а втората я преобразува обратно в бяла.
Така алгоритъмът на Стойчев и Сухой извежда изхода на CZT (алгоритъмът на FFT) обратно към своя вход, като съответства на изчислителната сложност или скорост на втория, така че да може да се използва с експоненциално разпадащи се или нарастващи честотни елементи, за разлика от CZT, за което е проверен за числова точност. Това е голям научен пробив.
