Уникална баба! Стреля с пушка, коли яре, работи като вол и не пропуска купон
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Може ли 77-годишна жена да събаря огради наравно с мъжете, да стреля с ловна пушка, да работи до изнемога на полето, а късно вечер да играе ръченица до премала?
Това е Петра Генчева Ненова от пловдивското село Белозем. От ранна пролет до късна есен е по кърищата, където бере домати, чушки, зеле. Копае, плеви трева с ръце и мъкне чували със зарзават. В мразовитите зимни дни, когато селскостопанската работа е приключила, баба Петра не стои край печката у дома. Тя е болногледачка, пише "Петел".
“Лельо Петранке, добре си ни дошла”, често я посрещали с усмивка медицинските сестри в пловдивските болници. Там тя е фурия - сменя катетри, памперси, бърше задници, дава лекарства и храни с лъжичка някой тежко болен. Бди денонощно край него срещу 10-15 лева надница. “Не мога да откажа на никого. Дойдат да се примолят и хуквам”, казва възрастната жена, майка на 3 деца и баба на 7 внуци и 12 правнуци.
От 11 години е вдовица, никой от многобройната челяд не е при нея. Тя обаче помага на всяко от децата си предимно с пари, които заработва с тежък физически труд. Има 55-годишен син, който е в Кипър, и две дъщери - на 53 и 46 г.
Пенсията от 220 лева не стига за нищо. Затова наваксва с допълнителна работа. Тези дни бере спанак. 8 часа е превита на две. Краката на моменти не я държат и тя лази, за да се придвижва между лехите. Вече е спазарена за дни наред да бере марули в оранжерии. След това идва ред на засаждането на доматите, на пипера, на камбите - всичко, що е на полето. После ще ги копае, къса и сортира на зверска жега.
Баба Петя твърди, че неведнъж е клала ярета и е убивала с чифтето пернати. Често може да бъде видяна да забърква вар и с мистрията да зида стени. “На всичко съм научена, само кухненската работа не ми идва отръки", признава тя. Внучката Петя вметва, че баба можела да прави добре само катми и тутманик.
“Изобщо не я свърта на едно място. Само някой да свирне и веднага е отпрашила. Може да я видиш да плаче, натъжена от нещо, и след два часа ще я чуеш да пее”, разказва внучката. Тя помни случай, когато баба си дошла разстроена от погребение, бързо се пременила и отишла след това на сватба, където не се пуснала от хорото.
Освен за работа хората в Белозем я търсят и да урежда покойници. Редовно я викали да къпе и преоблича мъртъвци. “От живите да те е страх, а не от умрелите”, въздиша тя. Най ставало драго, когато млади хора я срещнат и кажат: “Здравей, бабо Пете!”
“Нищо не ме боли, със здравето съм добре, слава богу, само краката нещо не ме слушат напоследък. Затова се придвижвам от единия до другия край на селото с велосипед”, обяснява тя и подкарва колелото.
