ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Непоказвани монети с уникална историческа стойност, възпоменателен медал на княз Александър I и дори първия план на БНБ, нарисуван от неизвестен художник, припомнят отговорната задача за сеченето на собствени монети в следосвобожденска България.
Експозицията "Преди българския лев. Невидяните монети" в Музея на София, която е посветената на националния празник Трети март и 135-годшнината от възстановяването на националната валута, разказва историята за появата на първите монети в Третото българско царство и надделяването на идеята за българско звучене на имената на парите.
"Изложбата представя първата емисия монети с номинална стойност от 2, 5 и 10 стотинки, които влизат в обращение веднага след приемането на Закона за националната валута", разказа директорът на музея Надежда Кирова – Йовчева.
За отсичането на монети, новосъздадената държава се обръща най-напред към Русия, но отговорът, който идва от Империята е, че няма техническа възможност, за да го направи. След това България се обръща към Великобритания, а първата емисия е факт през 1881 г. Година преди масовите монети да достигнат до обикновения българин, или през 1880 г., е изсечена най-важната монета – пробната, наречена сантим, защото при емитирането й все още не е надделяло мнението за лева.
Едно от първите и най-важните действия, които предприема младата държава след освобождението си, е да определи вида на собствената си парична единица. Собствените пари, заедно със знамето, герба, химна и езика са сред символите на националната идентичност. Затова още през 1879 г., непосредствено след създаването на Българската народна банка, на нея се поверява отговорната задача да организира сеченето и печатането на собствени монети и банкноти. Подготовката започва веднага.
Създава се Съвет за управление, който е висш орган на властта. Той подпомага утвърждаването на държавното устройство на страната. Така започва изсичането на трите нови български медни моменти. За тях са изготвени художествени проекти, включващи иконография, символи, семантика, послания и номинали. Изготвен е договор за отсичане на медни монети, подписан през 1880 г. от министъра на финансите Петко Стойчев Каравелов. Реалната година за отсичането на монетната емисия обаче е 1881 г., а законът за нея е гласуван от Народното събрание и обнародван с указ на княз Александър I 27 май 1880 г. Първите проекти за български моменти са повлияни от чужди образци. Това в пълна сила важи за първата пробна медна монета сантим.
В иконографията може да се види и потвърждение за първоначалните опити и търсения. На лице са надписи на кирилица и номинала на държавата, но също и френската дума "essai", изписана на латиница, за да се означи, че монетата е пробна. Освен това, независимо че номиналът е изписан на кирилица, той е пряка транскрипция на френската дума за стотинка. Наименованието на българската валута, символите и иконографията са обект на бурни дискусии, в които се открояват две основни групи. – Привържениците на буквалното приобщаване към европейските наименования, както и радетелите за българско звучене на имената на новите пари. Надделяват привържениците на чисто българските имена и символи. За младата българска държава лъвът е особен символ на стремежите за идентичност, както и желанието е да се покаже, че борбата за независимост е приключила.
