Операцията на малкия Гибсън продължила 12 часа и струвала 1 млн. долара
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Четиригодишният Гибсън Хъстън внезапно започва да получава по 5-6 припадъка на седмица, а понякога и повече. Диагнозата е шокираща и се нарича хипермеланоза… Заболяването е толкова рядко, че за него дори не се води статистика. Мрачната прогноза е, че припадъците ще стават все по-чести и ще отнемат живота му. Адекватни лекарства няма, но се оказва, че има един единствен изход – ужасяващ изход.
Когато лекарският екип казва на родителите на момчето какво трябва да се направи, за да оцелее, баща му Дейниъл възкликва: „Моля? Сериозни ли сте? Нима искате да осакатите детето ми?”.
Процедурата, известна като хемисферектомия, щяла да премахне половината мозък на сина му, цялото ляво полукълбо.
В историята на хирургията няма по-радикална операция и тя е толкова сложна и опасна, че само няколко болници в света са в състояние да я извършат и само шепа са човешките същества, които са били подложени на нея, разказва "БиТиВи".
Родителите на Гибсън слагат подписите си под процедурата. Това е единственият начин да бъде спасен животът му. Гибсън бързо се превърна в нещо като знаменитост, хората искаха да се срещнат с него, да вдъхнат малко сила и надежда на родителите му преди операцията. Детето стана любимец на града със своята непринуденост и щедрите прегръдки, които раздава на познати и непознати.
Това, което най-много терзае родителите му обаче, е дали след операцията той ще може да говори, да ходи, да вижда, ще бъде ли парализиран завинаги. До ден днешен човешкият мозък продължава да бъде най-голямата загадка на медицината. Ако отнемете половината мозък на възрастен човек, последствията ще бъдат катастрофални.
Но когато хемисферектомията е извършена върху малко дете, започва някаква миграция и оцелялото полукълбо постепенно поема функциите на отстраненото. Тъкани, които вече не съществуват, все още изпращат сигналите си от нищото и това, което е останало от мозъка на практика се репрограмира, за да помогне на носителя си да живее и функционира пълноценно.
Операцията е извършена в Лос Анджелис и продължава 12 часа. Цената – 1 млн. долара. Бащата на Гибсън е електротехник, а майка му е учителка. Те ще изплащат дълга си към болницата до края на живота си.
На една от снимките, които майка му публикува в интернет след операцията – детето бе отворило очи след процедурата и изглеждаше толкова смазано, пребито и объркано – половината му мозък току що бе премахнат.
Лявата част от лицето му бе отпусната, под окото му се бе образувал кръвоизлив. Погледът му бе насочен с някакъв мълчалив, питащ укор към фотоапарата. Сякаш търсеше отчаяно някаква несъществуваща справедливост.
Малкият Гибсън имаше поне едно нещо на своя страна – невропластичност – мистерията на човешкия мозък.
Малко по малко, ден след ден, детето започва да се възстановява, учи се отново да ходи, да говори, да функционира. Дясната част от тялото му завинаги ще остане частично парализирана, периферното му зрение е загубено, но най-важното е, че припадъците няма да отнемат живота му.
Въпреки изумителния си възстановителен потенциал, мозъкът обаче има нужда от външна помощ. За да се завърне напълно в себе си, Гибсън трябваше да бъде обкръжен от необходимите стимули – другите деца, обществото, града.
Никой не промени отношението си към него и никой не го третираше като инвалид.
България също има принос за това. Историята му някак си прелетя през Океана и Гибсън започна да получава невероятни писма и окуражителни послания от всички краища на България и то точно в момента, в който му бяха най-необходими. Получи дори колети и чудесни подаръци, между които и фланелка, която той обича да носи и на която пише: „За Гибсън – боец на света. От неговите приятели в България”.
Момчето и семейството му са толкова благодарни на България, че обмислят пътуване до страната ни следващото лято, за да видят лично местата и хората, на които са толкова признателни.
Малкият Гибсън вече не е малък и казва на приятелите си в България, че ги обича и ще ги види следващото лято.
