Най-старият град в Европа разкрива съкровищата си
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Злато на най-малко 6300 години бе открито от екипа на проф. Васил Николов от Българската академия на науките в солницата на Провадия, за която е доказано, че е най-старият град в Европа.
То е намерено между два гроба. Представлява висулка, наподобяваща обеца, но според проф. Николов това не е накит. „С такива предмети се е отбелязвал статуса на човека, който го е притежавал. Тогава украшения не са се носили. Но всеки предмет е показвал по някакъв начин какво е положението на човека в обществото. Например жените, които са станали майки, са вързвали косите си по определен начин, другите пък ходели с пуснати коси. Специално от тази златна висулка обаче все още не можем да си правим изводи за статуса на човека, който я е притежавал. Не е задължително да е жена, може да е била и на мъж. Според мен е от около 4300 г. пр. Христа, като не е изключено да е дори с 300 години по-старо“, обясни проф. Николов пред Петел.бг.
Откритието е направено от Петър Лещаков, заместник-ръководител на разкопките. Намереното злато е първо в праисторическото селище на Провадия. Тежи около два грама и е 23-24 карата.
По време на разкопките са намерени също и няколко върха на стрели, връх на копие, две двойки купички с еднакви орнаменти, както и изключително атрактивна глава от малка статуя. Тя най-вероятно е била нещо като емблема за обществото, обитавало крепостта.
Проф. Николов разкри, че археологическите работи в самата крепост са изключително напреднали. Тя е била с формата на нещо като елипса, с диаметър 90 метра. Крепостта е била висока 9 метра, а в момента наносите на почвата са направили 20-метрова могила.
Изследователите са се натъкнали и на двуетажни къщи в самото селище.
Хората, живяли там, са добивали солта, която се е продавала до днешна Варна. Според професора, по онова време пред крепостта са се правили панаири и пазари на сол, а стените са я пазили от евентуални кражби.
Предвижда се в Провадия да бъде направен археологически музей и намереното злато да е сред първите и най-интересни екземпляри в него.
Държавата е отпуснала 14 000 лева за разкопките, но разходите са доста повече и за тях са съдействали спонсори. В момента работят 30 човека, а едномесечният период приключва на 29 септември (вторник). Проф. Васил Николов се надява крепостта да бъде социализирана и да бъде приведена във вид за посещение от туристи. В последните дни са я посещавали хора от различни националности, сред които австралийски професор геолог и италиански изследователи.
