"Уошингтън поуст" с важни разкрития успешно ли беше българското европредседателство
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През януари България, най-бедната и най-неравна в социално отношение държава в Европейския съюз прие шестмесечното ротационно председателство в Съвета на ЕС – форум, където министрите на всичките 28 страни членки на ЕС се срещат, за да приемат закони и да координират политиката си. Политическият анализатор от САЩ Джулия Роун дава оценка на българското председателство в коментарна статия на страниците на The Washington Post, цитиран от "Фокус". Макар и председателството в Съвета да има намаляваща роля, то все пак дава на страните възможността да придвижат националните си интереси и да постигнат резултати близки до техните предпочитания. Как се справи България?
Водена от коалицията на дясно-центристката партия ГЕРБ и крайнодесните „Обединени патриоти“, целите на България в ЕС бяха амбициозни: да ускори интеграцията на Западните Балкани, да поднови опитите на страната да се присъедини към Шенгенската зона и еврозоната, да засили сигурността, солидарността и стабилността в ЕС. България също така последва темата, която бе във фокуса на предишното, естонско председателство на Съвета – цифровата икономика, което отразява и процъфтяващия технологичен отрасъл на страната, както и факта, че настоящият европейски комисар за цифровата икономика и общество Мария Габриел е български политик.
Има значително по-малко международно медийно покриване на случващото се в българската вътрешна политика, където скорошните месеци станаха свидетели на засилващ се илиберален консенсус и на няколко протеста срещу корупцията и орязването на социалната система.
Известен прогрес в присъединяването на Западните Балкани към ЕС
Самата тя балканска страна , България направи свой основен приоритет да се създаде ясен път за членство на своите балкански съседи - Албания, Босна, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия в ЕС. Добрите двустранни отношения на България с тези страни позволиха този стратегически фокус, мотивиран от опасенията за увеличаване на влиянието на Русия, Китай и Турция в региона.
ЕС също така призна важността на сътрудничеството със Западните Балкани за намиране на общи решения за миграционните потоци и сигурността. За много мигранти най-прекият транзитен маршрут към Западна Европа минава през страните от Западните Балкани.
Досега само Сърбия и Черна гора са започнали преговори за присъединяване към ЕС, като всека държава от региона предприе няколко крачки по време на българското председателство. След революционното споразумение между Скопие и Атина за промяна на името на Македония в „Република Северна Македония“, България, подкрепена от германското правителство, използва последните дни на своето председателство, за да убеди лидерите на ЕС да започнат процедури за преговори с Македония и Албания. Македонският външен министър дори обеща на всеки, който подкрепи членството на страната му да получи по пощата „пакет пресни македонски домати“.
Но пътят към ЕС за страните от Западните Балкани остава несигурен. Френският президент Еманюел Макрон твърди, че са необходими реални реформи, за да се задълбочи и укрепи Европейският съюз - преди решенията за по-нататъшно разширяване. Желанието за износ на стабилност може вместо това да доведе до внасяне на нестабилност в Съюза - последното нещо, което организацията иска, като се има предвид, че вече е разделена на ключови въпроси като миграцията и икономиката.
България в чакалнята
Самата България продължава да се бори да не стане аутсайдер в Европа на няколко скорости. България отново се опита да се присъедини към Шенгенското пространство, където 26 страни са премахнали паспортния контрол и другите форми на гранични проверки по вътрешните си граници. ЕК потвърди, че България изпълнява техническите изисквания, но скептиците, особено в Германия и Франция, твърдят, че България все още трябва да разреши проблемите си с корупцията и престъпността.
Опитът на България да се присъедини към еврозоната също е труден. Понеже България има валутен борд от 1997 г. насам, нейната национална валута лев вече е фиксирана към еврото, а страната няма финансов суверенитет. И все пак страната пропуска предимствата да бъде част от еврозоната.
България изпълни всички формални критерии за присъединяване и се представи като „ученик за пример". Но сега ЕС иска България да укрепи институциите си, да постигне икономическо сближаване и да се присъедини към Банковия съюз, като отвори банките си за външен надзор - тема, която е особено чувствителна, след като през 2014 г. четвъртата по големина банка в България фалира. Последният компромис предвижда България да пусне обща молба за Банковия съюз и за механизма ЕРМ-2, познат като чакалнята за еврото.
Търканията в България може би отразява по-широки напрежения
През януари, когато България пое председателството на Съвета на ЕС, улиците на столицата бяха блокирани от редица паралелни протести, най-големият от които срещу спорен строителен проект в природен резерват.
Българският вицепремиер от крайнодясната партия „Обединени“ Валерий Симеонов по-късно осъди германския евродепутат Ска Келер за участието ѝ в протестите и заяви, че тя трябва да бъде експулсирана от България поради своите „зелени джихадистки възгледи“.
През първите месеци на българското председателство всички основни партии в страната отхвърлиха Истанбулската конвенция, инициатива на Съвета на Европа за предотвратяване на насилието срещу жени, като заявиха, че тя е тайна пропаганда на ЛГБТ общността.
През юни българското председателство приключи с масови протести от майки на деца с увреждания, които се разположиха в палатки пред българския парламент с плакати и тениски, казвайки „Системата ни убива“ - протест срещу липсата на подкрепа за хората с увреждания.
Фискалните показатели на „ученика за пример“ България също така са постигнати чрез строги политики на икономии.
За разлика от Унгария и Полша, България досега не е била проблемно дете за ЕС. Но реториката на стабилността нормализира крайно дясното в нея - и създава ситуация на постоянна бедност, корупция и масова емиграция на младите хора.
В крайна сметка, обаче, това, което се случва в България, може би не е единствено българска политика, а вместо това може би отразява общото политическо плъзгане на дясно, което се случва в целия Европейски съюз. Всъщност, както България, така и Австрия, която на 1 юли поема председателството на съвета на ЕС, понастоящем се ръководят от коалиции от дясноцентристката и крайнодясна партии, които подкрепят съкращаването на социалната държава и заемат крайни позиции по въпросите на миграцията.
В този смисъл българското председателство на Съвета на Европейския съюз (включително някои аспекти на вътрешната политика на България ) може да бъде по-представително за Европейския съюз, отколкото мнозина в Европа биха искали да повярват.
