УРЕДЕНО Е ВСИЧКО! Колко струва смъртта на пътя, когато убийците са на свобода: Ще лежи 5 години и ще го пуснат
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
“Ще лежи 5 години и ще го пуснат“. Тази тъжна прогноза и оценка за работата на правосъдната ни система отново се оказа вярна.
След изтърпени зад решетките шест години и седем месеца и един ден, на свобода излиза Кристиан Николов, осъден на 9 години затвор за тежка катастрофа с жертва.
На 19 април 2020 г., навръх Великден, на кръстовището на столичните булеварди "Черни връх" и "Хенрик Ибсен", джип "Ауди Q7" се врязва с бясна скорост в автомобил, който изчаква на червен светофар.
Шофьорът на леката кола издъхва в линейката на път за "Пирогов". Той беше журналистът Милен Цветков, който през 2026 г. щеше да навърши 60 години, припомня за трагичния инцидент "Марица“ в коментар на Дарина Димитрова.
За водача на аудито Кристиан Николов, който тогава бе на 22 г., бе установено, че е шофирал с 99 км/ч при позволена скорост от 50 км/ч, след употреба на амфетамин, кокаин и марихуана. Върховният касационен съд прие, че престъплението е извършено при евентуален умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал опасността от поведението си на пътя и е допуснал настъпването на фаталните последици. Той влезе в затвора през юли 2023 г. Днес, след като Николов е изтърпял част от наложеното му наказание, като в този период се включва и времето, прекарано под стража и под домашен арест преди окончателната присъда, той е освободен предсрочно.
Смъртта на Милен Цветков предизвика силен обществен отзвук и постави отново въпросите за отговорността на водачите, които шофират след употреба на наркотични вещества и с превишена скорост.
Но гневът на хората и бурните дебати за пореден път останаха глас в пустиня.
Пътните инциденти след употреба на алкохол и наркотици остават сериозен проблем в страната, признават и от МВР. Като емблематичен се цитира един септемврийски уикенд от тази година, когато при акция на „Пътна полиция“ са регистрирани 139 случая на пияни и дрогирани шофьори.
Но зад статистиката стоят погубени човешки животи, семейни трагедии, много болка и мъка. Питайте Боян, сина на Милен Цветков, който остана без баща още преди да навърши 8 години.
Какво да кажем за родителите на Филип Арсов, завинаги останал на 14, след като на 2 септември 2023 г. бе убит на пешеходна пътека на ул. „Гурко“ в центъра на София от 39-годишният Петър Тодоров, шофирал с над 2 промила алкохол в кръвта и с близо три пъти над разрешената скорост (около 90 км/ч)? След 20 заседания на съда в продължение на 2 години, когато кошмарът е съживяван отново и отново, делогто започна отново след като близките поискаха отвод на съдебния състав, защото не приемаха третирането на престъплението като извършено по непредпазливост, а не с евентуален умисъл. През септември 2026 г. процесът започна отново, като всички процесуални действия и разпити на свидетели трябва да бъдат повторени.
Или за 12-годишната Сияна Попова, станала жертва на катастрофа, причинена от движещ се с превишена скорост шофьор на тежкотоварен камион на 31 март 2025 г. на пътя между селата Телиш и Радомирци. През септември 2026 г. обвиняемият Георги Александров поиска да бъде пуснат на свобода, но Плевенският окръжен съд не намери основания.
Това са трагедии, потресли цялото общество заради големия отзвук и активността на близките, които не могат да се примирят с невъздаденото правосъдие. Но колко още убийци, причинили смърт на пътя, удобно си живеят, докато съдебните дела се точат с години или защото са се разминали само с условна присъда?
Все още няма окончателно решение по случая със смъртта на французина, убит при катастрофа на Околовръстното шосе, причинена от Димитър Любенов през септември 2022 г., който заби мощното си „Порше“ със скорост от 195 км/ч в движещия се пред него автомобил.
Няма окончателна присъда и за трагедията на Околовръстното шосе на Пловдив, където през ноември 2025 г. на място бе убито почти цяло семейство — баща (41 г.), майка (43 г.) и тяхната 14-годишна дъщеря. Нито за 48-годишния мъж, загинал при челен сблъсък в село Розино през февруари 2026 г., причинен от пиян шофьор без книжка със 121 км/ч.
Възмездие чакат близките на 18-годишния Спас, пометен при гонка на бул. „Руски“ в Пловдив. Както и на 13-годишната Габриела, блъсната и убита докато пресича на пешеходна пътека с майка си на 11 юли 2023 г. на ул. „Брезовско шосе“ от служителка в професионалната гимназия „Д-р. Иван Богоров“, която се размина с условна присъда.
На Христина Здравкова, която почина на 3 септември 2025 г. след като бе блъсната заедно с 4-годишния си син от АТВ в Бургас.
Питайте роднините на малката Светозара, прегазена в село Анево, на 11-годишната Катерина от село Първенец, чийто убиец беше осъден след цели 7 години разтакаване. На Милена Петрова – дългогодишен заместник-директор на СУ „Свети Седмочисленици“ в Пловдив, убита на пешеходна пътека от 18-годишен, който също се размина с условна присъда.
Да, законът бе променен, наказанията са по-строги, обвиненията в умисъл за пияни или каращи с бясна скорост – по-чести. След въвеждането на новите мерки през август 2023 г., МВР е отнело над 11 000 автомобила от шофьори, заловени да управляват под въздействието на алкохол или наркотици.
Но дори и осъдителните присъди да са по-строги, ще бъде ли защитена справедливостта, ако виновните не ги изтърпяват докрай? „Извършителят ще излезе след няколко години и ще прегърне собствените си деца, а нашите са в гроба завинаги. Къде е справедливостта?“, казват почернените роднини, безсилни срещу абсурдите, отсъждащи брутално ниска цена на човешкия живот. Големият парадокс е, че майките и бащите на загиналите деца са тези, които получават реална доживотна присъда, докато извършителят получава право на нов старт, работа и личен живот.
Прости ни, Милене!
