Усмиряват протестите в две-три партийки

Протестните шествия от улицата и площадите да се усмирят в партии. Лабораторни опити за такава метаморфоза бяха извършени през уикенда. Родените две нови граждански движения - "Освобождение" и "Българска пролет", обявиха ясни мотиви за раждането си - народният гняв да не се разпилее, а да изпрати свои хора сред депутатите в следващия парламент. Движение "Освобождение" няма да има председател, казва говорителят му Ивайло Франц от София. Той формулира целите точно така: „Учредихме общобългарско движение на протестиращите, което да наложи техните искания и решения на всички институции и власти в България. Решихме да участваме в парламентарните избори, за да не се пропилява енергията, надеждите и гласът и волята на народа български". С нова партия два-три месеца преди изборите се появи навремето и Симеон Сакскобургготски. И с програмата си от 800 дни. Ореолът на изгнаника и на баща му Борис ІІІ задейства изборния успех през 2001 г. От 2009 г. Симеон отново е изгнаник, но от политиката в България. Светкавичната поява и победа в политиката свършва също светкавично - справка: още прясната оставка на Бойко Борисов. Ако гражданската енергия се оседлае с партия, тя може да галопира мандат-два и толкоз. Но тази енергия е последният спасител на демокрацията, тя извира от събуденото гражданско общество и е по-висша от партийните страсти. В никоя държава днес не си я харчат заради кефа да си депутат. Гръцката партия "Сириза", набъбнала в хаоса на фалиралата Елада, по-скоро се родее с лявата ни "Атака", отколкото с този чист и първичен импулс на улицата и площада. Той извира от събуденото гражданско общество и обяздването му води след себе си само масова апатия и хаос. Защото е доказаният коректив на институции - министерства, регулаторни органи, съдебна система и дори на медиите. Липсата или подмяната му довежда до криза като днешната след Бойко. Лидерите на новите "граждански" партии май са наясно, че няма как да влязат в следващия парламент. Защо се появяват тогава? Странно ли е, че в едната беше открит кандидат-депутат на Куневата "България на гражданите", а зад другата ни се усмихва свойски вечният евролевичар Александър Томов-Лупи? Задачата на тези "двойни играчи" не е чрез новите формации да прелеят гласовете на гнева към партиите-майки, а по-скоро да парират вливането на тези гласове в конкурентни партии. Нека гласуват за нас - 1-2-3% на изборите не е зле, защото осигурява прилично финансиране за по-следващите избори, мечтаят си те. А те скоро ще дойдат. "Защо няма да участваме на изборите ли? Ние търсим цялостно решение на проблема", признава Янко Петров, един от автентичните лидери на протеста. Неговият съратник Ангел Славчев казва, че е по-важно да се вкарат граждански екипи от експерти в институциите - ЕРП-та, "Топлофикация", министерства и т. н. и така да се разкрие далаверата на властта, вместо да влизат в парламента.  И да мимикрират като "Атака". Това не е ли по-важно наистина?