Учен от БАН пред ПИК: От сателити ще управляват "Южен поток" на наша територия

Ще се открие нов факултет за кадри по експлоатацията на сложното съоръжение

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Какви са ползите, но има ли и евентуални опасности пред строежа на "Южен поток" на наша територия. Защото това ще е най-голямото съоръжение, изграждано  у нас в последните над 30 години.  Потърсихме мнението на гл. асистент, д-р Филип Филипов от Института по механика на БАН, който изпрати на агенция ПИК свой авторски анализ. 

Директните ползи от строителството на газопровода „Южен поток“ са изключително важни за българската икономика. Голяма част от строителството на гиганското транспортно съоръжение ще бъде изпълнявана от наши фирми. Очаква се да бъдат разкрити повече от 5000 нови работни места. Общата дължина на тръбопровода на българска земя ще бъде над 540 км, с отклонение към Провадия от 59 км и три компресорни станции – във Варна, Лозен и Расово. Техническият капацитет на тръбопровода е общо 63 милиарда куб. м газ годишно. 

Началото на газопровода е в Джубга, Краснодарския край на Русия. Трасето преминава по дъното на Черно море до Варна като подводната му част е дълга 900 км, а дълбичината му достига до 2000 м.

На Балканския полуостров газопроводът се разклонява. Едното разклонение достига до Южна Италия през Гърция и Йонийско море. Второто разклонение достига до Северна Италия през Сърбия, Унгария и Словения с разклонение и до Австрия. Към Румъния и Турция ще бъдат изградени реверсивни връзки. 

Съществуващите тръби към Турция и Гърция ще бъдат присъединени към новото строителство на гигантското съоръжение. Общата стойност на проекта е 16,5 милиарда евро. Проектът ще бъде реализиран за по-малко от три години.

Съоръжението ще бъде финансирано, притежавано и управлявано от „Газпром” и италианския гигант „Ени”, а на транзитните страни ще бъдат предложени миноритарни дялове.

Съвременните спътникови системи дават възможност да бъде локализиран всеки обект със случайни координати във всяка точка на планетата Земя. С помощта на трилатерални алгоритми и четири независми спътникови системи, случайният обект може веднага да бъде разпознат и локализиран по измерените четири времена на закъснениена специално подбран радиосигнал.

С подобни спътникови системи може да бъде наблюдавано и управлявано гигантското съоръжение „Южен поток”. Тези системи могат да гарантират безопасността му. 

Изграждането на „Южен поток” на българска територия се усложнява, освен от традиционно нееднородната политическа среда, характерна за Балканите, още и от това, че цялата територия на България попада в сеизмично активна зона. Тези предпоставки поставят високи изисквания към проектирането, екслпоатацията, управлението и обесопасяването на транспортното съоръжение. 

Има и индиректни ползи за България от изграждането на тръбата. За трите години на строителството ще бъде необходимо да се подготвят сериозен брой инженерно-технически и инженерно-икономически кадри за целите на проектирането, изграждането, експлоатацията и безопасното управление на гигантското съоръжение и обслужващата го инфраструктура. 

Подготовката на тези кадри трябва да бъде централизирана в едно или няколко висши учебни заведения на България. Съществува идея за разкриване на руски транспортен факултет във Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков”. В такъв факултет успешно може да се осъществи многоезично обучение на инженерни и икономически кадри за нуждите на „Южен поток”. Студентите могат да бъдат от България, Русия и близките европейски държави, заинтересовани от изграждането и експлоатацията на тръбопровода. Такова многоезично обучение би помогнало и за решаването на редица трудни въпроси в българското висше образование и приложната наука. 

Средствата за това обучение могат да бъдат инвестирани от двата газови гиганта, националните инвестиционни фондове на транзитиращите държави и европейските рамкови програми за финансиране на научни и образователни програми. Финансирането би могло да се осъществява и чрез специален българо-руски образователен фонд. 

Премиерът Пламен Орешарски и правителството ни уверяват, че строителството на „Южен поток” у нас не крие никакви рискове. България не инвестира нито лев в този гигантски строеж, а получава приходи от транзитни такси и други плащания. За съжаление, такива идеални системи, които не съдържат никакъв риск, има само в приказките. Така е и с „Южен поток”. Рискове съществуват. Например реален риск е участието на българските фирми в проектирането, изграждането, експлоатацията и управлението на инфраструктурното съоръжение. Какво имам предвид: 

Българската икономика вече няколко години е в трагично състояние и до ден днешен не може да се каже, че се забелязва изход от кризата. За разлика от други държави като Русия например, която още на следващата година след пика на кризата през 2009-а показва изпреварващи икономически показатели и категорични доказателства за антикризисното поведение на своята икономика. 

Поставя се логичният въпрос: след като огромната част от строителните и монтажни работи на българска територия ще бъдат изпълнявани от български фирми, ще могат ли те да отговорят адекватно на много високите технико-икономически изсквания за изграждането на гигантското съоръжение в българският му участък? Като българи ни се иска да вярваме, че този риск ще бъде сведен до минимум и българските фирми, ангажирани с изграждането на гигантското съоръжение, ще бъдат на висотата на чуждестранните ни партньори.