ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Все повече доказателства сочат, че хората в момента са основната движеща сила на еволюцията на Земята. От селективно развъждане до изменение на околната среда – ние променяме света си толкова много, че сега не само управляваме климата, но и посоката на самия живот.
В мащабен проект с участието на 287 учени от 160 града в 26 страни изследователите са изучили как урбанизацията е повлияла на еволюцията в глобален мащаб. Като модел те са използвали бялата детелина (Trifolium repens) – растение, което се среща в градовете по цял свят. „Никога не е провеждано теренно изследване на еволюцията в такъв мащаб или глобално изследване за това как урбанизацията влияе на еволюцията“, казва еволюционният биолог Марк Джонсън от Университета в Торонто (UTM). Събирайки повече от 110 000 образци, те открили, че детелината в градовете сега прилича повече на детелина в друг град на другия край на света, отколкото на детелина, открита в близки земеделски земи или гори независимо от климата.
Това е реален пример за паралелна адаптивна еволюция – той показва, че начинът, по който хората са променили околната среда, има по-голямо влияние върху формирането на тези черти, отколкото генетика на местната популация и климат. Макар че е очевидно, че урбанизацията по света има много общи черти, все още не е установено, че те са действали заедно, за да тласнат еволюцията в една и съща посока. „Току-що показахме, че това се случва, често по подобен начин в глобален мащаб – казват учените. – За да може урбанизацията да задвижи паралелна еволюция, градските райони трябва да се сближат в характеристиките на околната среда, които влияят на приспособеността на организма“, обясняват изследователите. Вглеждайки се по-внимателно, учените установили, че една от особеностите е освобождаването на циановодород (циановодородна киселина, HCN) от индустрията. Бялата детелина използва това химично вещество като защитен механизъм срещу своите тревопасни хищници. Освен това той помага на растенията да устояват на сушата.
Предприятията в отдалечените селски райони произвеждали циановодород с 44% по-често от заводите в градовете. Освен това пашата на добитък допринасяла за производството на повече циановодород в селските райони, отколкото в градовете; при отсъствието на тези фактори сушата се превръща в движещ фактор в еволюцията. Хората вече са нарушили диапазона на естествените размери на животните в океана, отчасти чрез селективно отстраняване на големи риби чрез риболов. Много риби сега са с 20 процента по-малки и техният жизнен цикъл е средно с 25 процента по-кратък. Непредвидимите последици от нашите действия променят и формата на птиците. Например размахът на крилата на скалните лястовици е станал по-къс в близост до пътищата, докато тези на загиналите по пътищата лястовици са станали по-дълги, което съответства на приспособяване към повишена маневреност в условията на пътно движение. Последните открития са още един пример за ясен сигнал за градска еволюция. Изследванията вече са установили, че скоростта на еволюционните промени е по-бърза в урбанизираните ландшафти в сравнение с естествените и извънградските системи.
„Това е най-убедителното доказателство, че променяме еволюцията на живота в [градовете]. Освен за еколозите и еволюционните биолози това ще бъде важно и за обществото“, казват изследователите.
Те са събрали голяма база данни и сега могат допълнително да изследват влиянието на човека върху еволюцията на детелината. С по-добро разбиране с какво и как се предизвикват такива промени учените имат повече шансове да повлияят на еволюцията по безопасен начин.
