Последвайте ни в Google News Showcase
Учени откриха необичайна комета без опашка да броди във вътрешния кръг на Слънчевата система. Кометата, която е първата такава по рода си, е толкова специална, че може да доведе до промяна на дефиницията за тези космически тела, пише научното издание „Сайънс алърт“. Според данни на изследователите зад откритието на необичайното небесно тяло, то пренася до 1 млн. пъти по-малко вода от други комети и е съставено почти изцяло от скали, а не от лед.
„Това е толкова вълнуващо, защото (кометата – бел. ред.) може да е част от това, което е формирало Земята“, посочва Оливие Хайно от Европейската южна обсерватория в Германия, член на изследователския екип на кометата. Небесното тяло по всяка вероятност идва от облака на Оорт – облак, съдържащ в себе си множество ледени късове и комети, който се смята, че има форма на сфера и обгражда слънчевата система. Комети от облака на Оорт идват към вътрешния кръг на Слънчевата система приблизително на всеки 200 години. С приближаването си към нашето топло Слънце тяхната ледена покривка започва да се топи, а водните изпарения от нея ние виждаме като опашка на комета. Различното в новооткритата комета C/2014 S3 е, че тя не съдържа достатъчно лед, за да създаде опашка.
Друго интересно в нея е и че според нейния спектрален анализ повърхността й не е изгоряла от Слънцето като на останалите комети, чиято орбита се намира между Марс и Юпитер. Новооткритото небесно тяло прилича на хибрид между комета и астероид, но въпреки това няма характеристиките на нито едно от двете. “Ако ми бяхте показали спектралния анализ, щях да кажа, че това е поредният астероид“, коментира още Хайно.
„Ако ми бяхте показали орбитата щях да кажа, че това е стандартна комета. Вие обаче не очаквате да откриете каменист астероид в облака на Оорт. Това е странно“, допълни той. Кометата за първи път е забелязана през 2014 г. След двугодишно наблюдение Хайно и екипът му са установили, че по всяка вероятност тя е формирана някъде близо до Земята преди 4 млрд. години, но е била изпратена към външния край на Слънчевата система след случаен сблъсък с друг небесен обект.
