УЧЕНИ СЪС СЕНЗАЦИОННА ВЕРСИЯ: Слънцето придърпва комети от други звездни системи
Последвайте ни в Google News Showcase
Учени от НАСА и американския Югозападен изследователски институт (SWRI) пресметнаха, че честотата, с която кометите се появяват в покрайнините на Слънцето, не съответства на представата за единен произход на телата от нашата планетна система, съобщават световните агенции, цитирани от „Обекти”.
Ако изчисленията на екипа от НАСА са верни, то Слънцето наистина е придърпало комети от периферията на системите на други звезди. И най-вероятно по-голямата част от кометното население на облака на Оорт са именно заграбени "чужди" небесни тела.
Знаем, че звездите се образуват на купове. Нашето слънце е родено в един газово-прашен облак с много други светила. В този родилен рояк звездите са били достатъчно близо една до друга, за да си крадат комети с помощта на гравитацията. Все едно комшийчета, играещи си заедно в дворовете на къщите си, разказва Хал Левинсън, един от участниците в проекта.
Разработеният модел е много сложен и отчита огромно количество фактори. Според него, след като родилният звезден рояк се разпадне, кометите тръгват с най-близката до тях звезда. Може да се смята, че Слънцето е заминало в самотното си пътешествие с доста добър багаж - облака на Оорт, в който има комети от цялата "махала".
Облакът на Оорт е огромна сфера от комети, кръжащи около Слънцето, далеч отвъд орбитата на Плутон. Кометният "резервоар" е наречен на холандския астроном Ян Оорт, който пръв изказва предположението, че именно от такъв облак пристигат кометите, забелязвани понякога близо до Слънцето. Днес повечето астрономи споделят идеята, че този облак е източник на дългопериодичните комети и тези от типа на Халеевата.
Облакът на Оорт е много далеч. Той е на почти една светлинна година от Слънцето. Ако нашата звезда се сближи с друга подобна на около 2 светлинни години, кометните им антуражи ще се смесят и някои тела неизбежно ще сменят "собственика" си.
Стандартният модел за създаването на кометите твърди, че всяка звездна система се образува сама за себе си - от някакво количество прах и газ се кондензират централна звезда, планети и N броя комети - никакъв внос или износ. Според този модел кометите са останки от образуването на системата и са били изритани от гравитацията на планетите на огромно разстояние - и така са създали облака си. Това евентуално се е случило с всички звезди от даден родилен рояк.
Но преди раздялата на махленската дружина - и съответната размяна на играчки. Иначе сметките не излизат.
Според стандартния модел, Слънцето не би могло да има толкова комети, колкото сега. Много от тях, може би повечето, са подарък от сестрите и братята му.
Преброяването на телата в Облака на Оорт е много сложна задача. Но въз основа на статистически екстраполации от наблюдаваните близо до Земята комети, броят им в периферията на Слънцето би трябвало да е 400 милиарда. Моделът за домашно отгледаните комети може да оправдае само 6 млрд. тела. Разликата е прекалено голяма, за да се обясни само с грешки в изчисленията.
Друго доказателство за кометните похищения са орбитите на "крадените" комети. Те са прекалено ексцентрични. Тела с такива орбитални параметри просто не може да са заченати около Слънцето.
От всичко това следва, че кометите, смятани за фризери с вещество от детството на Слънчевата система, може да ни разкажат за младостта на цял звезден куп. За това ще трябват още изследвания на химията на дългопериодичните комети и орбиталните им елементи.
