Последвайте ни в Google News Showcase
Много мислители и знаменитости - от Аристотел до Бийтълс - поддържат тезата, че парите не могат да купят щастие. Но статистиката сочи, че понякога все пак помагат, пише The Economist.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
От 2005 г. насам компанията за социологически проучвания Gallup публикува т. нар. "Индекс на щастието", който измерва удовлетвореността от живота в над 150 държави по света.
Оценката се базира на 7 фактора, степенувани по десетобалната система, а резултатите през годините показват, че обикновено по-богатите държави се класират на по-предни позиции.
Простата корелация сочи, че удвояването на БВП на човек от населението води до нарастване на индекса на щастието с 0.7 процентни пункта.
Но въпреки това тезата, че вдигането на доходите в дадена държава автоматично ще направи нейните жители по-щастливи, изглежда съмнителна.
През 1974 г. икономистът Ричард Истърлин открил любопитна зависимост - в периода от 1946 до 1970 г. степента да удовлетвореност сред американците (измерена според субективната им преценка) не отчита почти никакво изменение, въпреки че за същия период от време брутният вътрешен продукт на страната нараства с 65%.
Той открива подобна връзка и в други държави.
Оказва се, че въпреки очевидната връзка между равнището на доходите и степента на удовлетвореност от живота в отделните държави и въпреки доказателствата, че икономическите сътресения водят до увеличаване на недоволството, в дългосрочен план икономическият прогрес невинаги е достатъчен, за да "купи" щастие.
"Парадоксът на Истърлин" е обект на задълбочени спорове и коментари. Някои икономисти твърдят, че връзка между богатството и щастието все пак има, но за да бъде измерена, трябва да се използват по-прецизни индикатори, които не зависят изцяло от субективната преценка на анкетираните.
Последното проучване на Gallup бе публикувано по-рано тази седмица и показа, че въпросният парадокс все още е валиден и то на доста места по света. Но примерите са разнообразни.
Има държави, в които ръстът на националния доход върви "ръка за ръка" с подобряване на измерителите на щастието. Тази тенденция е най-видима в Китай, където БВП на глава от населението се е удвоил за последното десетилетие.
Средният индекс на щастието в Поднебесната империя отчита ръст от 0.43 процентни пункта за същия период от време.
Германия също се радва на по-висок жизнен стандарт и по-висока степен на удовлетвореност. Венецуела обаче, която само допреди няколко години бе една от "най-щастливите" нации в света, днес се намира в дъното на класацията, като основната причина за това е икономическата катастрофа в страната.
Най-общо казано, сравнението между отделните държави показва, че все пак има известна зависимост между парите и щастието. Проблемът е, че корелацията между тях е сравнително слаба. От общо 125 държави, за които има подробни данни, в 43 се наблюдава разнопосочно движение на БВП и индекса на щастието.
Индия, например, подобно на Китай, е многолюдна държава, чиято икономика се развива с бурни темпове през последните години. Но в същото време измерителят на щастието там намалява с 1.2 процентни пункта през последното десетилетие.
САЩ, които са обект на първоначалното изследване на Ричард Истърлин, отново потвърждават неговите подозрения - индексът на щастието там се понижава, въпреки увеличаващите се доходи на американците.
В общи линии населението на Земята изглежда равномерно разпределено между местата, в които доходите и щастието се движат в една и съща посока и тези, в които има разминаване.
А това означава, че парите може и да могат да купуват щастие, но може и да не могат. От какво зависи крайният успех засега остава мистерия.
