ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На няколкостотин километра под земната кора има още един океан – магмен. Неговият размер най-вероятно надвишава площта на океаните върху земята. Този горещ океан се състои от водни молекули, смесени с разтопени скали.
Преди това се смяташе, че водата от подземния резервоар не влиза в контакт с влагата от Тихия, Атлантическия, Индийския и Северния ледовит океан.
Денис Андро и Натали Болфан-Казанова, геолози от университета в Клермон-Феран във Франция, са предложили нова концепция, която предполага, че водата все пак прониква през мантията в Световния океан, съобщава изданието Smithsonian Magazine. Геолозите са нарекли този феномен мантиен дъжд.
„Под земната кора има слой с дебелина 410 километра, който съдържа много водни молекули – обяснява Денис Андро. – Представете си кашоподобна смес от песъчинки, които са слепени едно за друго с кал между тях. Това е мантийният дъжд.“
Водният кръговрат в природата протича не само на повърхността на земята, но и в нейните дълбини. Водата отива в мантията – между кората и ядрото – при движение на тектонските плочи и се връща на повърхността в резултат на изригване на вулкани или чрез геотермални източници.
Преди 40 години учените смятаха, че водните молекули не се издигат през мантията и земната кора до океана, а само си проправят обратния път в недрата на Земята. Ако това беше така, тогава океаните на планетата бавно щяха да намаляват, като постоянно отдаваха част от водата на мантията, разсъждава геологът.
Учените открили мантийния дъжд, когато изследвали как тектонична плоча и свързаната с нея течност потъват в мантията. Докато плочата потъва, температурите и налягането се повишават, което води до топене на тектонските скали, освобождавайки вода. Така възниква този „обратен дъжд“.
След това сместа от разтопени камъни и влага става достатъчно лека, за да започне да се издига. В този случай течността влиза в реакция с веществата от горната мантия и понижава точката на топене – това предизвиква още по-силно топене, в резултат на което се отделя повече вода – и цикълът продължава. В изследването си френските геолози доказват, че този мантиен дъжд е достатъчен, за да поддържа водния баланс в недрата на планетата. Но се изисква допълнителна работа, за да се разберат всички детайли на този процес.
„Моделът на мантийния дъжд на Андро и Болфан-Казанова показва, че може да има друг начин за транспортиране на вода до повърхността в допълнение към конвекцията на самата мантия“, казва Йошинори Миядзаки от Калифорнийския технологичен институт.
