Последвайте ни в Google News Showcase
Карловци още в робските години са оценили ролята на знанието и са започнали битка с мрака, за да подсигурят просперитет на балканското градче. През ХIХ век тук се появяват гнезда на познанието, чийто венец е школото на Райно Попович. През 1891 г. прозорливият Евлоги Георгиев дарява на родния си градец текстилна фабрика. С парите от нея е построен не само Софийският университет. Дарителската воля е за съграждане и на средно техническо училище в родния му град.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Идеята е реализирана през 1925 г. Тогава в града на Апостола отваря врати средно механо-техническо училище. През годините се развива не само базата, но и както Дядо Вазов пише, че “школото се прави не с камъне, а с даскале”, са привлечени много преподаватели, обучени в меката на техниката Германия. Дълги години за механо-техникума “Христо Ботев” се говореше като за училище, което произвежда кадри с ниво на подготовка, по-високо от тази на МЕИ в София. Карловските техници бяха много търсени и високо оценявани. Много от тях израснаха до авторитетни инженери и професори. Българинът, който направи възможно кацането на луната – карловецът Джон Ночев, също е възпитаник на това училище. И световноизвестният професор по “черупкови конструкции” Луко Бодуров. Сега от алеите с цветя, осветените халета, модерните кабинети и богатата библиотека не е останало почти нищо. Из двора се шляят тийнейджъри с кафета в ръце и цигари в уста. Много от класните стаи са заключени. Отдавна я няма и празничната тържественост за Деня на славянските първоучители Кирил и Методий. Разрухата е пълна, перспектива - никаква.
Инж. Христо Войняговски, Карлово
