Фандъкова остава в историята като Бъки Динамита. Какво следва, варвари - Бузлуджа, Альоша, паметника пред "Позитано"?
Последвайте ни в Google News Showcase
Ние приключихме с миналото, то не приключи с нас. Днес се съпротивлява тревожно на попълзновенията на новите варвари.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Паметникът на Старчев не поиска да падне от първия път - запалиха крана, който трябваше да го бутне.
Така се случи навремето и с Мавзолея - за ужас на костовите преторианци, строени по конец, комплексарски, като същински новопокръстени нероновци, да "консумират" визуалния ефект от анихилацията барабар със семействата си.
Това не е ирония на съдбата, а знак, но няма кой да го разчете.
Никъде в Източна Европа не унищожиха комунистическите реликви. Мавзолеят можеше да бъде трансформиран в музей на тоталитарното наследство - такива има и в Полша, и в Чехия, и в Унгария. Това е белег за цивилизованост, присъщ на умните народи, които не са свели екзистенцията си до елементарно битово оцеляване.
Паметникът на Старчев можеше да бъде реставриран и укрепен. Грозен, красив, угоден някому или не, конюнктурен или "вреден" идеологически, той вече се е сраснал с градската среда като емоционално-художествена експликация на определен исторически период.
Какво послание изпращаме към потомците си, рушейки монумента, съграден в чест на 13-вековната българска държава? Наистина ли г-жа Фандъкова иска да остане в историята като Евгений Бакърджиев - "Бъки Динамита", само и само да угоди на грантаджийската протестърска гмеж, на уличните екстремисти, на Асен Генов и Манол Глишев?
Кои сме ние, че да съдим с лека ръка за творческото дело на предците, обладавайки позата на абсолютни носители на истината в областта на етиката и естетиката? Какво следва - Паметникът на Съветската армия, Паметникът пред "Позитано", Бузлуджа, пловдивският "Альоша"... Бутайте, бутайте, ще си останем с бюстовете на Рейгън и Лучников.
Безумие, варварщина. Паметниците си отмъщават и не искат да се предадат. Накрая инатът ни все пак ще ги погребе, но с тях и илюзията, че притежаваме колективна национална памет.
