ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Какво е общото между Дамаск, Триполи, Кайро и София? Това са световни столици, в които според авторитетното британско списание „Икономист”, през последните пет години, качеството на живот се е влошило най-драстично. За влошеното качество на живот в столиците на Сирия, Либия и Египет има съвсем логично обяснение – тези държави от години са в гражданска война, а главните им градове са арена на всекидневни кръвопролития и престрелки. Това, че София се нарежда след тях е истински повод за притеснение и възможност да излезем от красивите митове за бурното развитие на българската столица през последните пет години. Впрочем това са първите години, в които България е пълноправен член на Европейския съюз и използва възможностите на европейските фондове. Да се радваш на дълготраен мир, да получиш допълнително финансиране от Европа, 60 процента от икономиката на страната да е съсредоточена в града, който управляваш и да го залепиш до столиците на три държави, които са пред разпад, е истински майсторлък.
Майсторът е иначе добронамерената Йорданка Фандъкова. През последните четири години тя е кмет на София, като управлява в комфорта на пълното мнозинство на ГЕРБ в Столичния общински съвет и в парламента. Освен всичко останало Фандъкова не може да се оплаче и от липса на опит, защото преди да стане кмет, в продължение на четири години беше зам.-кмет по образованието. С две думи – очакваше се, че няма да се учи, как се управлява града, а веднага ще започне да го променя към добро. За да й осигурят още по-голям комфорт, с гласовете на тогавашната парламентарна група на ГЕРБ, беше отменен прекият избор на районни кметове. Така от 2011 година на Фандъкова и мнозинството на ГЕРБ в общинския съвет беше дадена възможност да назначават свои районни кметове.
Изброявам всичко това, за да подчертая, че софийският кмет и партията, която го подкрепя, нямат нито едно оправдание за неуспеха си. Те имаха всичко и въпреки това успяха да наредят София до Дамск, Триполи и Кайро.
Големият проблем на София е, че градът се управлява по един и същи начин от 1990 година насам. На базата на структурата на управление от времената на комунизма паразитират различни мнозинства, които се стремят да овладеят колкото се може повече хранилки за партийния си актив. Стратегия за развитие няма вече 24 години, а от падането на комунизма до днес, структурата на града се е променила коренно. Най-малкото в него живеят далеч повече хора, които идват и си отиват, когато си поискат. През това време телевизионните участия на столичните кметове неизменно се пълнят с хвалби за запушени дупки и продължаване на проекти, започнати по времето на зрелия социализъм, като метрото, например.
На Фандъкова може и да й се иска да направи много неща, но очевидно кметската работа не й се отдава много. Самата тя е част от проблема, защото за всичките си години на престой в столичната община се примири с ролята си на параван, зад който се разиграват корупционни схеми и дребни далавери. Едва ли има човек, който да обвини кметицата, че участва в подобни практики, но тя им помага, като по никакъв начин не е способна да им противодейства. В продължение на четири години огромна част от икономиката на София се управляваше от милиционера Андрей Иванов, който в средата на мандата си на председател на Столичния общински съвет, се оказа горд притежател на 40 имота, като сам не успя да каже как ги е придобил. Да, Иванов беше инсталиран от Цветанов, но Йорданка Фандъкова, нито веднъж не каза и дума по негов адрес.
През 2005 година Бойко Борисов стана кмет на София с лозунга „Генерална промяна” и с обещанието, че до 2007-ма столицата ще има завод за боклук. В противен случай, казваше Борисов, няма да се кандидатирам за следващ мандат. Тогава градът беше заринат от боклуци, като боклучената криза беше станала причина бившият столичен кмет Стефан Софиянски да подаде оставка. През четирите години на кметуването си Борисов оправдаваше забавянето на строителството на съоръжението с управляващите от Тройната коалиция. Докато самият той беше премиер пък изобщо избягваше да говори по темата. В крайна сметка завод за боклук все още няма. Качеството на голяма част от инфраструктурните проекти, финансирани с евросредства е спорно, цените също, а въпреки широко рекламираното строителство на детски градини, все още десетки хиляди деца нямат достъп до тези заведения. При Фандъкова София се движи по същата инерция, по която се движеше при Софиянски и Борисов. А когато се движиш по инерция, си обречен да вървиш надолу.
Проблемът със столичния град е системен и се нуждае от смели решения. Когато през 2011 година ГЕРБ отмени избора на районни кметове, го направи с оправданието, че нямало смисъл от такъв пряк избор, защото кметовете нямали достатъчно правомощия. Вместо да увеличи правомощията на районните кметове и да им даде бюджети, с които могат да развиват своите райони, тогавашното парламентарно мнозинство реши да върне нещата в изходното им положение. Причината беше прозаична – по-лесно се управлява и се разпределя баницата, когато имаш 24 районни кмета от ГЕРБ, отколкото да рискуваш някои райони да имат кметове от други партии.
Най-големият грях на Борисов и Фандъкова обаче е, че пропиляха всички възможности, които имаха, за да сменят посоката и да започнат да превръщат София в европейски град. Пропиляха ги, защото и двамата не знаеха какво да правят с възможностите, които им осигуриха избирателите и българското членство в ЕС. Управлението на един голям град е прекалено сложно занимание, за да се повери на хора, които не знаят, на къде са тръгнали и къде искат да стигнат. Иначе Йорданка Фандъкова може и да е била прекрасен директор на училище и учител по руски език. Кметската работа очевидно не й се отдава. И това го казвам не аз, а „Икономист”.
